Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Въпрос: Искате да кажете някой умира?
Отговор: Не, не просто това. Там хората винаги си умират, защото обикновено са в критично състояние още когато идват. Но не ми се е случвало да работя на смяна с Раджан, без да има някакъв инцидент, поне последната година. Не искам да кажа нещо лошо за него, но… Просто е наистина страшничко. Той самият е наистина страшен. Разхожда се така мрачен, никога с никого не говори.
Въпрос: Мислите ли, че има нещо общо със смъртта на господин Маркъм?
Отговор: Не бих могла да кажа това. Това е много тежко обвинение. Но когато всички вие дойдохте в петък и започнахте да ни разпитвате и да задавате въпроси, забелязахте ли, че Раджан не каза почти нищо? Не ви ли се стори така и на вас? А знае за работата на смените не по-лошо от всеки друг. И какво се е случило в онзи ден. Кой е бил там.
Въпрос: Госпожо Роу, извинете ме, че се намесвам, но когато инспектор Фиск ви попита дали имате предвид, че в интензивното отделение умират хора, когато Раджан е дежурен, отговорихте: „Не само това“. Какво имахте предвид? Не само какво?
Отговор: Не само че умират.
Въпрос: Но и това.
Отговор: Да, но както ви казах, седмица не минава без нещо такова. Обаче разни неща, исках да кажа санитарни материали, медикаменти, изчезват. А той дебне. Разбирате ли какво ви казвам? Спотайва се и дебне. Завиваш зад ъгъла и изведнъж се оказва там. Стои си там. Много е стряскащо. Никой не може да го понася.
Въпрос: Беше ли там миналия вторник? В интензивното отделение, когато господин Маркъм е умрял? Така ли да разбираме думите ви?
Отговор: И двамата бяхме там за двата сини кода. В това съм сигурна. Преди това бях до бюрото…
Въпрос: На компютъра ли бяхте?
Отговор: Май че да, сега ми е малко объркано. Мисля, че аз изпълнявах някакви поръчки, но не знам къде беше той.
Въпрос: Госпожо Рос, когато получихте сигнала — синия код? — и влязохте в интензивното отделение, той беше ли вече там?
Отговор: Да. До господин Лектър. Другият, който почина.
Въпрос: Имаше ли някой друг в стаята?
Отговор: Само доктор Кенсинг.
Въпрос: А той къде беше?
Отговор: С Раджан. До господин Лектър. Той беше първият син код.
Въпрос: С други думи, те не бяха до господин Маркъм.
Отговор: Не, не бяха. Неговият монитор изгасна няколко секунди по-късно.
В един часа Харди вдигна телефона на бюрото си и чу провлачения говор на съдебния лекар.
— Дължиш ми хиляда долара. Видях, че си докарал тялото направо от опелото, та реших, че нещо си се разбързал, и работих вчера, неделя, цял ден, като взех и най-добрия си човек от лабораторията. Плюс още два часа тази сутрин. Господин Лектър е умрял, защото сърцето му е спряло да бие, и нищо друго.
— Няма калий?
— Нищо, Диз. Извърших всички сканирания чак до равнище C. В него нямаше нищо нередно, най-много някой и друг аспирин.
— Надявах се да не е точно така.
— Знам, ти се изрази достатъчно ясно. Но гледай на нещата откъм хубавата страна. Друго ако не, твоят клиент поне не е убил господин Лектър.
Това предизвика горчив смях.
— Благодаря ти, Джон. Това значително ме успокоява.
— Няма за какво. И знаеш ли, Диз…
— Кажи.
— Макар да си обичам работата, тя винаги ми е достатъчна. Така че повече зелен хайвер от теб не ми трябва тая година.
Раджан Бутан говореше с намръщена физиономия, а насечената и напевна официалност подчертаваше индийския му акцент.
— Тази жена е идиотка — заяви той сдържано. Беше сам в стаята на сестрите с Брако и Фиск. — Откакто е започнала работа тук, ми създава само неприятности. Защото е мързелива и е предубедена спрямо мен. А сега разбирам от вас, че ме обвинява, че съм убил тези господа? Това е наистина нетърпимо. Ще трябва да говоря с нея. И може би с администрацията.
Неопитният Фиск беше споменал, че са разговаряли с госпожа Роу и че името му е било подхвърлено. Сега, разбира се, Бутан беше ядосан на Роу и бе склонен да говори повече за нейните слабости като сестра и като човек, отколкото за това какво е правил миналия вторник вечерта. И, естествено, Бутан си представяше, че същите тези полицаи ще повторят всичко, което им кажеше, на неговите колеги. Това не бе най-добрият начин да се започне един разпит. Не бе даже и вторият препоръчителен начин.
Брако пое задаването на въпроси, опитвайки се да върне разговора на темата.
— Искате да кажете, че не сте били в стаята, когато мониторите на Маркъм са угаснали?
— Да. За неговите не бях. Дотичах в стаята за господин Лектър, който беше първи.