Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
Не беше лесна тази задача. Турецки трябваше да вложи цялото си красноречие, та колкото се може по-накратко и по-убедително да внуши на Софронов защо в момента е толкова важно да се опази Бурбона жив. Но усещаше, че думите му не постигат целта си. Олег кимаше с разбиране, дори задаваше уточняващи въпроси, но проблемите на концерна „Норилски никел“ и милиардите долари едва ли намираха отклик в душата му. Там имаше нещо съвсем друго и Турецки знаеше какво е то: траурният марш на Шопен, последният изстрел над пресния гроб на Востряковските гробища и обезумялата от скръб млада вдовица на лейтенант Михаил Володин, и двете осиротели деца.
— Кое е по-важно — да опазим Бурбона или да арестуваме оня, който ще го убие? — попита накрая Олег.
— И едното, и другото — отговори Грязнов.
— Ясно… — Софронов придърпа към себе си листа със схемата, очерта при тунела малко квадратче и обясни: — Това тук е компресор, тая сутрин го докараха. И някакви работници къртят асфалта с чукове.
— Какви работници? — настръхна Турецки.
— Обикновени, с оранжеви жилетки. Казват, че имало повреда в телефонния кабел. — Той се позамисли и допълни до компресора малко кръгче. — А тук е отворът на шахтата.
— Ти откъде знаеш за работниците? — попита Грязнов.
— От нашите хора, дето го наблюдават.
— Защо го няма в рапорта им?
— Още не бяха обобщили информацията. В момента я пишат.
Грязнов грабна слушалката:
— Трети отдел на майор Софронов — да се приготви за излизане! — обърна се към Олег. — Провери дали работниците са още там. Ако са подставени лица — задръж ги… Ако пък са наистина от телефонната централа — подмени ги с твои хора. При нужда извикай специалните части. И поддържай връзка с мен. Действай, Рамбо…
Софронов бързо излезе.
— Няма да изпълни заповедта ти — предположи Турецки.
— Коя по-точно?
— Да прикрие Бурбона. На негово място и аз нямаше да я изпълня.
Полковник Грязнов се намръщи и каза:
— Абе май че и аз… Как ще действаме по-нататък?
— Знаеш ли, разбрах коя е основната ни грешка в това дело. Влачим се подир събитията. А трябва да ги изпреварваме — каза Турецки.
— Лесно е да се каже!
— Имам една идея. Да предупредим Бурбона за опасността.
— Как? — попита Грязнов.
— Много лесно. Ще му се каже лично.
— И кой ще отиде при него?
— Аз.
Почти шест секунди трябваха на полковник Грязнов, за да осмисли ситуацията. После попита:
— Ами ако Бурбона нареди да очистят Погодин?
Турецки мълчеше. Но той не обмисляше как ще се промени ситуацията, ако от играта бъде изваден фалшивия Никитин, а мислеше за истинския Никитин, чийто необикновен и светъл живот бе прекъснат от удар с нож в тъмния парк в покрайнините на Ню Йорк, за двете прекрасни жени, с които го бе дарила съдбата, сякаш да изкупи вината си пред него, за синовете му Константин и Пол и дъщерите Катя и Олга, за внука, на когото бяха дали като дворянска титла името на дядо му — Игор Никитин. Внукът, който никога нямаше да види човека, чието име бе наследил.
Смъртта бе опустошила сърцата на тези хора, а и не само техните. Донякъде и Турецки се чувстваше ограбен, и виновен за това, пряко или косвено, беше Погодин.
Полковник Грязнов мълчаливо наблюдаваше своя приятел, като търпеливо очакваше отговор. И Турецки отговори:
— Майната му!
И сякаш изведнъж получи просветление и му олекна. Не, основната им грешка не бе в това, че събитията ги изпреварват, а в друго: целият този случай досега беше за него някак чужд, неодушевен. Беше професия, работа.
А сега се превърна в живот.
3.
До външнотърговско дружество „Възход“ Турецки отиде с такси. Пред входа освободи колата и влезе в сградата, нехайно размахваше куфарчето си, без да поглежда пазачите, все едно бе един уверен в себе си бизнесмен. Иззад бялото писалище в просторния хол стана да го посрещне млада симпатична жена в подчертано строг костюм, с визитна картичка на единия ревер. Дежурната администраторка. Или, както сега е прието да се казва — рецепционистката.
— С какво мога да ви бъда полезна?
— Казвам се Турецки. Имам среща с генералния директор господин Житински.
В ръцете на жената отнякъде се появи бележник и малка златна писалка. Прегледа списъка и смаяно произнесе: