Избор на оръжие

Така че какво чакаха? Какво още не е готово?

Ами ако всичко беше готово, но нещо им пречи? И не нещо, а някой?

Този някой можеше да бъде само Бурбона.

Следователно дните му са преброени.

Какво можеха да направят те в тази ситуация?

Именно този въпрос обсъждаха в кабинета на заместник-директора на МУР Турецки и полковник Грязнов.

Слава прие доста скептично разказа на Турецки за посещението при Фьодоров и заяви, че така нищо няма да постигнат. Ако властите вникнеха сериозно в предупреждението на Меркулов за контролирания от комунистите Съвет на федерацията и дори ако осъществяха изцяло всички предложени мерки, то какво щеше да стане? Хората в Норилск щяха да се успокоят, да се откажат от стачката, акциите на концерна ще се стабилизират или дори ще се вдигнат с десетина пункта. Но това едва ли щеше да реши проблема.

Дълбоко в себе си Турецки разбираше, че Слава е прав, но въпреки това се засегна.

— Според теб излиза, че е трябвало да седим със скръстени ръце? И да следим хода на събитията като футболен мач по телевизията? Малко ли е да се предотврати една всеобща стачка?

— Я по-кротко, не си на трибуната. Постъпил си правилно, направил си всичко по силите си. И вече спокойно можеш да си поръчаш да изгравират на фамилния ти герб: „Той направи всичко, което можа. Съвестта му е чиста“.

— Това ще бъде изписано на надгробната ми плоча, а не на фамилния ми герб — намръщено отбеляза Турецки.

— Весели са ти шегичките — каза Грязнов. — И жизнеутвърждаващи. Но в момента мисля за друго. Какъв е фактически проблемът? В най-общ вид?

— Чий проблем? — попита Турецки. — На Никитин-Погодин? На Дорофеев? На Корееца? На Бурбона?

— Нашият. На правозащитните органи. МУР. Главна прокуратура. Твоят и моят.

— Да провалим престъпната комбинация с „Норилски никел“.

— Как можем да го направим?

— Да ти нахвърлям ли план? Можеш да си записваш. Първо: да възбудим наказателно дело. Второ: да арестуваме Погодин. Трето: да наложим запор върху сметката му в Народната банка, да преведем тези пари на Главна прокуратура. Четвърто: да арестуваме Дорофеев. Пето: да обединим делата за убийствата на Кузнецов, на Гармаш, за експлозията в Мурманск и за злоупотреба със суми в особено големи размери. Да продължавам ли?

— Има един исторически анекдот. Петър Първи приближава крепостта, но оттам не го поздравяват с топовни гърмежи. Той вика при себе си коменданта и пита: „Защо няма салюти?“ Комендантът рапортува: „Ваше величество, имам трийсет и осем обективни причини за това. Първата е, че нямаме барут.“ Петър Първи го прекъсва: „Достатъчно.“ Така че и аз бих могъл — продължи Грязнов — да ти кажа „достатъчно“ още на първата точка. Дори преди това. Но защо смяташ за престъпна комбинацията с норилския концерн? Това си е най-обикновена финансова операция. Разбира се, в големи мащаби, но това не е престъпление. Борсови игрички — повишение, после понижение и така нататък. И в резултат „Норилски никел“ отива в чужди ръце. Твърде жалко, но къде е тук престъплението? От гледна точка на закона комбинацията е безупречна.