Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Като изключим двете убийства и експлозията на кораба — отбеляза Турецки.
— А имаме ли доказателства за връзката на тези случаи с „Норилски никел“? Нямаме. Само дето сме убедени в това. И толкоз. Затова Костя Меркулов е съвсем прав: нямаме никакви основания за възбуждане на наказателно дело. За момента — уточни Грязнов. — Да арестуваме Погодин? Можем, естествено. Като мошеник. Веднага щом получим от Ню Йорк официално съобщение за смъртта на истинския Никитин. Да допуснем, че дори успеем да сложим под запор парите му, макар че нямам представа как можем да го направим, без да е възбудено наказателно преследване. Но да допуснем. И какво от това? Ами ако изпратят друг човек за реализирането на тази афера? И преведат още сто двайсет и четири милиона? Дори нещо повече — ако този човек е вече в Москва и парите вече са налице в друга банка? Те знаят, че играта си заслужава. И как можем да им попречим? Никак. Ключът към проблемите е в документацията на Смирнов — дневниците за сондажите. А този ключ е у тях.
— При ареста на Погодин ще направим обиск. И ако намерим…
— Няма да ги намерим. Той не ги държи в хотела. Във форда му също ги няма, хората на Денис провериха. Значи ги е скрил. Или са у негов човек в Москва, или в някой гардероб на гарата. И със сигурност е казал на когото трябва къде ги е скрил. Не става, Саша. Пък и проблемът не е в това да провалим комбинацията на Погодин и Корееца. Проблемът е много по-голям. Спомни си какво ти е казал в Норилск бившият началник на експедицията.
— Трябва да ги принудим да платят действителната цена за „Норилски никел“. А това са стотици милиарди долари.
— Ето същността на проблема — заключи Грязнов. — И засега не можем да намерим решение. Дори не знаем откъде да го подхванем.
— Много ми допада твоето оптимистично „засега“ — отбеляза Турецки. — Ако не бяхме изтървали документацията за Имангда, щяхме да го решим набързо. Една публикация в „Комерсант“ и край. Курсът на акциите хвръква, нека ги изкупуват на действителната им цена и да се надскачат кой да получи концесията. А ние спокойно ще си се занимаваме с разследването.
— „Ако не бяхме ги изтървали“ — повтори Грязнов. — Ако баба ми беше мъж! Добре де, щом не можем да решим проблема отведнъж и изцяло, ще го разчупваме парче по парче. Какво да правим с Глузман?
— Как какво? — учуди се Турецки. — Ще го подведете под съдебна отговорност за незаконно монтиране на подслушвателно устройство, ще го накарате да подпише, че няма да напуска града и ще го освободите.
— Може и да го убият, знае твърде много. Вече три пъти се обаждаха по телефона в работата му. Два пъти от уличен телефон и веднъж от „Възход“. Все Артур Блохин. Отговаряха му, че Глузман е болен, но той може и да надуши за арестуването. Дали да не го скрием със семейството му в конспиративна квартира?
— МУР разполага ли с излишно жилище?
— Не са много, разбира се, сам знаеш.
— Глузман има ли кола?
— Лада.
— Ами да качи семейството си в ладата и да се покрият у някои далечни роднини. Или някъде на юг. И да кротува там, докато не ни потрябва. А когато го търсят в работата му, нека отговарят, че е заминал в отпуска.
— Разумно — съгласи се Грязнов. — А засега Блохин изобщо няма да го закачаме, да не ги подплашим преждевременно. Разбира се, и той има какво да ни разкаже, но в момента това не е толкова важно, пък и едва ли ще знае много. Остава най-важният въпрос: какво да правим с Бурбона?
— Имаме два варианта за действие — каза Турецки. — И двата са лоши. Първо: да не правим нищо.
— Ще го убият — напомни Грязнов.
— Почти със сигурност.
— Със сигурност. Без почти.
— Съгласен съм.
— И тогава Погодин ще нареди да започне изкупуването на акциите на „Норилски никел“, а ние с нищо не ще можем да му попречим.
— Значи остава вторият вариант: да организираме сигурна охрана на Бурбона.
Полковник Грязнов подскочи на стола си.
— Чуваш ли се какви ги говориш? Вчера погребахме Миша Володин, а днес трябва МУР да охранява неговия убиец, най-големия престъпник в Русия! Такъв кошмар дори не съм и сънувал.