Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Именно затова казах, че и двата варианта са лоши. Кой е по-лошият?
— И двата са много лоши.
— Все пак трябва да се спрем на един от тях.
Грязнов отчаяно въздъхна и вдигна слушалката на вътрешния телефон:
— Началникът на трети отдел майор Олег Софронов… Олег? Грязнов е. Ела при мен. И донеси докладите на оперативно-следствената служба във връзка с Бурбона — тръшна слушалката и вдигна пръст към гърдите на Турецки. — Но ти ще разговаряш с него!
Почти цяла седмица служителите на МУР държаха Бурбона под постоянно наблюдение — от деня, когато Турецки посети сградата на „Възход“ — и затова от докладите им можеше да се добие доста пълна представа за ситуацията.
В схемата за охрана на Бурбона нямаше нито едно уязвимо място. При всичките му пътувания из града, включително от дома до работата и обратно, го придружаваха две коли с по двама-трима бодигардове във всяка, без да се брои шофьорът. В неговия джип също седяха двама души. Във входа на сградата, където живееше, цяла нощ дежуреха двама мъже, други двама — при асансьора на последния, шестнайсети етаж, където имаше само два апартамента. Единият бе за Бурбона, а вторият за охраната. Всеки път джипът спираше плътно до входа. Наоколо нямаше нито една постройка, която да послужи за укритие на снайперист — сградите в съседство с двора бяха твърде далече, а плоският покрив на тухлените гаражи в самия двор не предлагаше никакво прикритие. Да се сложи експлозив в колата му беше абсолютно невъзможно: през деня джипът и придружаващите го коли стояха в двора на дружество „Възход“ под сигурна охрана, а след завръщането на Бурбона вкъщи тутакси се прибираше в гаража, който бе със стоманена врата и алармена инсталация. Освен това маршрутите, по които отиваше на работа и се връщаше, непрекъснато се променяха.
Имаше само едно място що-годе удобно за засада: тесният тунел, през който се влизаше от булеварда в двора. И единственият момент, удобен за покушение, бе, когато първата кола от ескорта навлезе в тунела. Но отпред се простираше голяма тревна площ с хилави храсти, зад които не можеше да се скрие дори дете, а и втората кола от ескорта през цялото време контролираше обстановката.
— Да, няма да е лесно да го пречукат — заключи след половин час полковник Грязнов, оглеждайки за пореден път начертаната схема на входа към сградата, арката на тунела и самия двор. — Има само едно слабо място: тръгва и пристига по едно и също време. Недостатък на възрастта или по-скоро консерватизъм.
— А трябва ли да се пречука? — оживи се Олег Софронов.
— Напротив — мрачно отговори Грязнов.
— Какво ще рече напротив?
Грязнов кимна на Турецки да обясни.
— Трябва да бъде опазен жив — каза Турецки.
— А ще се опитат ли да го нападнат?
— Непременно.
— Кога?
— В някой от следващите дни, може би дори още днес.
— И вие искате моите момчета да го опазят жив?
— Да.
Софронов погледна изпитателно Турецки, сякаш за да се увери, че това не е шега. А когато разбра, че говори съвсем сериозно, решително отсече:
— И пръста си не мърдам за тая гад! Моите момчета — също. Та той уби Володин, а сега искате да го охраняваме.
— Ще го помръднеш! — подвикна Грязнов. — И не само че ще го помръднеш, но ако се наложи, с тялото си ще го прикриеш. И това е заповед, а не новогодишно пожелание.
Олег Софронов скочи от стола и се надвеси над бюрото на Грязнов.
— Знаеш ли какво ще ти кажа, Слава — кротко и дори сякаш дружелюбно изрече той, — тая заповед си я заври в задника.
Извади от вътрешния джоб на офицерската куртка червената си служебна карта от МУР, хвърли я на бюрото и се обърна да излезе от кабинета.
— Майор Софронов! — изрева полковник Грязнов. — Ми-ирно! Кръ-ъгом!
Софронов се спря и лениво, не според устава, се обърна.
— Две крачки напред!
Олег се приближи до бюрото.
— Заповядвам ти да седнеш!
— Е, седнах… После какво?
Грязнов се обърна към Турецки:
— Видя ли?! Доживяхме и това чудо! Същински Клинт Истуд в „Мръсният Хари“! О, времена, о, нрави! Прибирай си тапията — подметна той на Олег. — И си я напъхай по-надълбоко в джоба. И слушай какво ще ти каже сега един умен човек… Хайде, Турецки, убеди моя подчинен. Мен ме няма за нищо. Може пък на тебе да повярва!