Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Кого?
— Това не ми влизаше в работата.
— Какво знаете за него?
— Почти нищо. Той изобщо не се вясваше в Москва. Живееше някъде извън града, не общуваше с никого от братството. Навремето Корееца му е отървал кожата. Той е служил в Тбилиси, бил е капитан от армейските барети. Един ден заварил жена си с любовник. Застрелял и двамата. Но любовникът се оказал секретар на грузинския ЦК на комсомола. Така че го подвели по член шейсет и шести — за тероризъм. Корееца наел най-добрия московски адвокат, подкупил прокурора и съдията. Преквалифицирали обвинението по друг член — от терористичен акт на предумишлено убийство в състояние на афект. Дали му най-строгото наказание по този член — петилетка. След две или три години Корееца го измъкнал от Джезказган и оттогава го държи при себе си. После го взе в Щатите.
— Откъде знаете?
— Видях го във вилата на Корееца, когато ходих при него в Щатите.
— И с каква цел ходихте там?
Бурбона се усмихна едва забележимо и отговорът му бе напълно в стила на международните телевизионни коментатори, които вече така бяха пощурили хората, че дори бабичките в метрото се оплакваха една на друга: „И аз си имам проблем — зетят пие. И до никакъв консенсус не могат да стигнат.“
— Този въпрос излиза извън рамките на нашите преговори.
— Съгласен съм — кимна Турецки. — Запомнихте ли външността на Диспечера? Можете ли да го опишете?
— Към трийсет и пет годишен. Малко по-нисък от мен. Спортен тип. Черна коса…
Турецки извади от куфарчето си портрета на заподозрения, изпратен от мурманското УВР, и го показа на Бурбона:
— Това той ли е?
Бурбона веднага го позна — Турецки го разбра по израза на лицето му, но позабави отговора, сякаш обмисляше кое е по-изгодно: да излъже, или да каже истината. Явно реши, че няма смисъл да лъже.
— Да, той е.
— Ето че стигнахме до заключителното комюнике — констатира Турецки. — Ние ще вземем мерки да го открием и неутрализираме, а вас бих ви посъветвал да смените жилището си. Преместете се в Мневники. Или на вилата в Ивантеевка. В момента Строгино е твърде опасно за вас.
— Ще си помисля — каза Бурбона.
— И още един въпрос, който е извън рамките на разговора ни. Можете да не отговаряте на него, но може и да отговорите. Това с нищо не ви ангажира. Няма свидетели на нашия разговор. А ако той се записва, то е от вашите хора…
Турецки хитруваше. В куфарчето, с което го снабди в „Глория“ Денис Грязнов, беше монтирано особено чувствително записващо устройство, което можеше да бъде открито само ако се разкъса подплатата. На лентата се записваше всяка дума, произнесена в помещенията на „Възход“ от момента, в който влезе в сградата.
— Какъв е въпросът? — попита Бурбона.
— Преди три дни в Шереметиево-2 беше убит в престрелка служител на МУР, старши лейтенант Володин. Смъртта му случайност ли е, или вие заповядахте да го ликвидират? И ако е така — защо?
Лицето на Бурбона потъмня:
— Значи затова си дошъл тук? И цял час ми дрънкаш врели-некипели? Искал бил да ме защити. Не познавам никакъв Володин. Ако пък ми е трябвало да се отърва от него, щях да го направя без никакви престрелки, разбра ли?
— Вярвам ви. Но ми се ще и вие да ми повярвате. Целта на посещението ми беше да ви предупредя и съм готов да ви дам доказателство, че покушението срещу вас не е моя измислица.
— Дай го.
Турецки извади от куфарчето обикновен портативен касетофон „Сони“ и го включи.
Почукване по вратата.
— Влезте! Иля Наумович?! Защо дойдохте тук? Защо не се обадихте по телефона? Какво се е случило?
— Идва Бурбона. Настоява да преведа парите по сметка на „Възход“. Аз съм в безизходно положение. Той знае, че семейството ми е в Атина…
Турецки прекъсна записа и обясни:
— Разговорът е в хотел „Космос“. В апартамент шестстотин трийсет и четири. Между мъжа, който се представя за Никитин, и Дорофеев.
— Не ме баламосвайте. Семейството ви отдавна вече не е в Атина. Дори ние не знаем къде е в момента. Но съвсем скоро ще научим.
— Той ще ме убие!
— Няма. Ще го спрем.
Турецки изключи касетофона.
Бурбона мълчеше. Турецки върна лентата малко назад:
— Я не ме баламосвайте. Семейството ви отдавна вече не е в Атина. Дори ние не знаем къде е в момента. Но съвсем скоро ще научим.