Меч в бурята [bg]

— Детето е накриво в утробата — каза ѝ Ериата.

— Благодаря ти — заядливо отвърна старицата. — По-късно може би ще ме научиш и как се ядат сурови яйца.

Огромен гарван кацна на прозореца, разпери криле и изграчи гръмко. Мерия и Ериата отскочиха стреснати, но старицата изобщо не погледна гарвана, а седна до изнемощялата Ворна.

— Я да се пръждосвате! — сопна им се и размаха тънката си ръка към тях.

Подчиниха се с нежелание. Мерия затвори вратата и седна до Ериата при огнището. Огънят щеше да угасне скоро и тя добави няколко цепеници.

— Познаваш ли я? — обърна се към Земната жена.

— Не.

— Може би не трябваше да я оставяме насаме с Ворна.

— Може би, но колкото и да ме е срам, си признавам, че предпочитам тя да е там, а не аз.

Мерия кимна безмълвно. И на нея ѝ олекна. Раменете ѝ се превиха от умора.

— Благодаря ти, че дойде.

— Поне да имаше някаква полза от мен… — промърмори Ериата и се облегна на другия стол.

Мерия се загледа в нея. Земната жена беше ниска и стройна, изглеждаше много по-млада от годините си. Лицето ѝ си оставаше хубаво, кожата — гладка.

— Красива си — промълви Мерия. — А щастлива ли си?

— Защо пък да не съм щастлива? — отвърна Ериата, сякаш се оправдаваше. — Изхранвам се, имам дом. Или смяташ, че една Земна жена не заслужава радост?

— Дори не ми е хрумвало — увери я Мерия. — Питах се имаш ли приятели, или си самотна. Това е.

Ериата се успокои и дори се усмихна стеснително.

— Да, самотна съм. И нямам приятели. Нали това казват за Земните жени: „Сто любовника и нито един приятел.“

Мерия се приведе напред и протегна ръка.

— Смятай ме за своя приятелка.

По-младата жена стисна леко пръстите ѝ.

— Благодаря ти, но не се нуждая от съжаление. Аз съм млада, жива и здрава. Радвам се, че Руатан оздравя толкова бързо от раните си.

— Добре ли познаваш съпруга ми? — не се сдържа Мерия.

Ериата се засмя.

— Сега знаеш защо Земните жени нямат приятелки.

Мерия се изчерви, но след миг също се усмихна.

— Да, знам. Е, ще ми кажеш ли дали Руатан идваше при тебе, докато с него бяхме разделени?

Ериата помълча, вперила изпитателен поглед в Мерия. Накрая сви рамене.

— Да, идваше.

— А след като се любехте хъркаше ли като бик?

Изненадана от думите ѝ, Ериата прихна.

— Дори стените се тресяха.

— Ето, значи можем да бъдем приятелки — неочаквано каза Мерия.

— Да, можем. Ти си необикновена жена. Руатан е голям късметлия.

Преди Мерия да отговори, чуха пискливия плач на новородено. Втурнаха се към спалнята и Мерия бутна вратата. Ворна спеше, обгърнала с едната си ръка бебето, увито в мек червен плат.