Меч в бурята [bg]

Рока отиде встрани, вдигна едно старо одеяло и подхвърли меч на Ферол. Раздаде припряно оръжия и на останалите.

Ферол се ухили противно.

— Каласин умря. Ако не мислиш, че ти и онзи застаряващ дребосък на сала можете да се опрете на шестима, защо не ни подарите конете си?

Мечът на младежа изсъска от ножницата и острието засия под слънцето. Гласът на младежа остана спокоен, но вече смразяваше.

— През последната година видях как бяха погубени хиляди келтои. Някои от тях убих със собствените си ръце. Не ми се иска да проливам още кръв от племената, но ако упорствате, ще ви избия и шестимата.

На Ферол му се стори, че го лъхна зимен вятър. Той беше жесток човек, но не и тъпанар. Този младок стоеше срещу шестима въоръжени мъже и у него нямаше дори следа от страх. Значи или беше слабоумен, или беше непобедим, както подсказваха думите му. Ферол вече се досещаше, че по-скоро е вярна втората му догадка. Умуваше как да се измъкне, но Рока кресна:

— Нагло копеленце! Убийте го!

Ферол не помръдна, но останалите петима се нахвърлиха. Младежът ги пресрещна, блестящият меч се стрелна наляво и надясно в недоловими за очите дъги. Рока умря пръв и докато Ферол се опомни, още трима се натъркаляха по земята. Той успя да отскочи и върхът на меча прелетя на косъм от гърлото му. Сенекал хвърли ножа и побягна към гората зад къщата.

Страховитият младок пристъпи към Ферол, който пусна меча си на земята.

— Видях достатъчно. Ти беше прав — защо да се пролива още кръв?

Онзи прибра меча си в ножницата и тръгна към къщата. Ферол пъхна дясната си ръка в левия ръкав и измъкна метателен нож. Само че бе забравил за втория пътник на сала, който извика рязко. Боецът се извъртя в крачка, нещо ярко излетя от пръстите му и се вряза в гърлото на Ферол. Грамадният мъж залитна назад. Стисна дръжката на кинжала, мъчеше се да го извади. Пред очите му притъмняваше и последната гледка в живота му беше острието на блестящия меч, стрелнало се към шията му.