Меч в бурята [bg]

Огромният, приличащ на неодялана скала мъжага израсна в северните земи на племето панони, в малко стопанство с камениста почва, отнасяна неспирно от бурни ветрове и упорити дъждове. Баща му беше работлив и безукорно честен човек. Ферол го презираше. Баща му го принуждаваше да се труди, та ако ще времето да е лошо. Ферол тъй и не можа да надмогне страха си от този мъж. Но един ден отидоха да секат дървета, дъртакът се подхлъзна, тежък дънер се стовари и премаза краката му.

Ферол изтича при него. Баща му едва мърдаше, сбръчканото му от грижи лице сивееше.

— Махни това от мен… — изпъшка дъртакът.

В този миг деветнайсетгодишният Ферол откри свободата.

— Махни си го сам — каза на баща си, обърна му гръб и тръгна бавно към къщата.

Прерови всичко, за да намери усърдно спестяваните сребърници. И се сдоби само с жалки девет монети. Пъхна ги в джоба си, оседла единствения стар кон и се отправи на юг.

Колко съжаляваше за това по-късно. Защо не бе поседял при стария гадник, за да го гледа как издъхва?…

Стоеше леко прегърбен до сала и гледаше втренчено двамата конници, които идваха към брега. Единият беше червенобрад млад боец с лъскава плетена ризница, другият — по-възрастен, с оредяваща на челото коса. Водеха грамадни бойни коне и имаха още три, тежко натоварени. Ферол изви глава наляво към братовчед си Рока, който се облягаше на сала.

— Бъди нащрек.

Рока кимна, обърна се и размаха ръка към четиримата на отсрещния бряг, а Ферол пристъпи към конниците.

— Добре дошли. Дълго ли пътувахте?

Боецът не отговори веднага, а засенчи очите си с длан и огледа другия бряг.

— Къде е Каласин?

— В къщата. Не е добре.

— Жалко.

— Така си е — съгласи се Ферол. — Синът му Сенекал помоли мен и приятелите ми да помагаме със сала.

— Ти не си риганте.

— Да. Панони съм. — Ферол даде знак на Рока, който откачи и спусна предната преграда. — Вкарайте конете. В къщата ще можете да хапнете.

Боецът и спътникът му качиха конете на сала. Рока вдигна преградата и двамата с Ферол започнаха да издърпват сала по въжето към другия бряг.

— Откъде идвате? — попита Ферол младежа, за да го предразположи.

— От юг. От какво се разболя Каласин?

— Питай сина му. Ето го, чака на пристана.

Ферол посочи ниския набит Сенекал сред четиримата. Стигнаха до брега, Рока спусна другата преграда и Ферол подкани с жест боеца да изведе конете на брега.

— Мини пръв — каза му невъзмутимо младежът.

Ферол го послуша, колкото и да му беше неприятно. Боецът тръгна след него, но първо кимна на спътника си да почака на сала и попита Сенекал:

— Какво му е на баща ти?

Сенекал мълчеше неловко. Погледна смутено Ферол, който се сопна:

— Нали ти казах, че е болен? Хайде, изведете животните на брега и си платете за превоза.

Младежът оставаше невъзмутим.

— Не познавам нито тебе, нито приятелите ти. Познавам само Сенекал. Но за сала не са нужни шестима, а и толкова хора не можете да се прехранвате от парите, които ви плащат пътниците. Питам ви отново — къде е Каласин?