![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
В римската провинция имаше много малки селища и Марк Антоний изпрати дотам ездачи за зехтин, подправки и плодове. Благодари на боговете, че дърветата бяха отрупани с ябълки и портокали, без значение колко зелени бяха. След като войниците толкова дълго бяха пили само вода, киселият сок, изстискан от плодовете, беше по-добър и от виното.
Юлий беше един от последните събудени. Лепнеше от жегата. Беше спал в едно от масивните крила на първоначалната постройка, която сега беше доста разширена. Който и да я беше проектирал, беше наясно с римските навици за чистота и Юлий веднага се изми със студена вода в банята, после се излегна на една твърда пейка, за да намажат тялото му с масло. Почувства се чист и освежен. Мускулите на гърба му най-после се отпуснаха и когато седна да го избръснат, той се зачуди дали всекидневният масаж няма да му помогне да поддържа формата си. Преди да се облече, се огледа за натъртвания и синини. Имаше една голяма под ребрата, сякаш беше участвал в сериозен сблъсък. Странно, но не си спомняше как я е получил. Облече се бавно, наслаждавайки се на прохладата на чистите дрехи при допира с кожата му — толкова различна от миризмата на собствената му пот по време на похода. Косата му се заплете при разресването с гребена и когато дръпна, той с ужас погледна космите, останали по него. В банята нямаше огледало и Юлий се опита да си спомни кога за последен път се е оглеждал. Дали косата му не започваше да капе? Самата мисъл за това беше ужасяваща.
Брут влезе заедно с Октавиан и Домиций. И тримата носеха сребърните доспехи, които бяха спечелили в състезанията, излъскани до ослепителен блясък.
— Племената са изпратили представители, за да се видят с теб, Юлий — каза Брут, зачервен от въодушевление. — Има поне трийсетина групи в нашата земя. Всичките са с мирни флагове и се опитват да скрият интереса си към нашия брой и стратегия.
— Чудесно — отвърна Юлий спокойно, макар да споделяше техния ентусиазъм. — Нареди да подредят маси и за тях в залата за хранене. Трябва да успеем да ги поберем всичките, стига да нямат нищо против, че ще е малко претъпкано.
— Направено е — отвърна Домиций. — Всички чакат само теб, а Марк Антоний е направо като трескав. Казва, че нямало да помръднат, докато лично не ги поканиш на масата си, а ние не му позволихме да те събуди.
Юлий се усмихна.
— Тогава да вървим при тях.
Глава 25
Въздухът в залата беше натежал от топлината на телата на събралите се. Дългата маса беше покрита с памучна покривка, но Юлий не можа да устои на желанието да прокара ръка отдолу по грубото ново дърво. Масата не беше тук сутринта, когато бяха пристигнали. Той се усмихна при мисълта за енергията на Марк Антоний и на дърводелците на легиона.
Покани Морбен да седне от дясната му страна и галът зае мястото си с очевидно удоволствие. Юлий харесваше този мъж. Зачуди се с колко ли от останалите ще бъдат врагове или приятели през следващите години.
Гостите бяха смесена група, въпреки че всички имаха общи черти, сякаш предците им произхождаха от едно и също племе. Имаха груби лица, сякаш изсечени от бор. Мнозина бяха с бради, въпреки че нямаше стил, който да преобладава. Имаше толкова мустаци и обръснати глави, колкото и бради и дълги плитки с боядисани в червено краища. По същия начин нямаше общи елементи в облеклото или въоръжението. Някои носеха сребърни или златни брошки, които по негово мнение щяха да впечатлят Александрия, докато други бяха без никакви украшения. Юлий забеляза как Брут оглежда щипката на плаща на Морбен и реши да договори няколко красиви бижута, които да занесе на Александрия в Рим. Въздъхна при мисълта кога ли отново ще може да седне на маса с хора от своя народ и да слуша хубавия си роден език вместо гърленото ломотене на галите.
Когато всички насядаха, Цезар направи жест на Адан да седне до него и се изправи, за да се обърне към вождовете. За това важно събиране беше изгонил стария преводач при племето му.
— Добре сте дошли в моята земя — каза Юлий и изчака Адан да преведе думите му. — Вярвам, че знаете, че предотвратих преминаването на хелветите през моята провинция и земята на едуените. Направих това по молба на Морбен и използвам този повод, за да покажа доброто си отношение към вас.
Докато Адан превеждаше, Юлий наблюдаваше реакцията на вождовете. Имаше предимството да ги изпреварва с една стъпка — паузите му даваха възможност да обмисля аргументите си и да види как те се приемат, докато погледите на галите са съсредоточени върху Адан.