Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Взе ми го от устата.
— Помогни ми с това легло.
Изнесохме леглото при доктор Ензенауър, който в наше отсъствие бе сложил система и на Нервния. Сега отново бе надвесен над Бин Паша. Вдигна глава и каза:
— Стабилизиран е. Но без да го отворя, не мога да определя доколко сериозни са раните. Нуждае се от спешна операция.
Вдигнахме Бин Паша за ръцете и краката и внимателно го наместихме на леглото. Биан обясни на Ензенауър:
— Това е Али бин Паша.
— Предполагах.
— Значи сте наясно с неговата важност и възможните усложнения. Наблизо има няколко полеви болници. Но сам разбирате колко голям е рискът да се разкрие самоличността му.
— Мога да му дам успокоително, което ще го държи замаян и не би трябвало да даде вредни ефекти при слагане на упойка. — Той помълча и добави: — Но не гарантирам, че няма да се разприказва.
Биан ме погледна.
— Е?
— Първо ще го преместим. Не искам, като дойде линейката, да го свържат с този самолет.
— Не бях помислила за това.
Двамата с Ензенауър вдигнахме леглото и изнесохме Бин Паша от хангара, а Биан изтича да търси военен полицай с радиостанция, за да повика бърза помощ от най-близката полева болница.
— Ще ви придружа — казах аз на Ензенауър. — След като го приемат обаче, оставате сам. Имахме тежка нощ. Трябва да поспя.
— Е… нали затова съм тук. — После той зададе логичния въпрос: — Как да обясним раната? Предполагам, че не искате да се възстановява в американска военна болница. Значи ще трябва нещо, което да оправдае изписването при първа възможност.
В главата ми почваше да се оформя идея и аз отговорих:
— Кажете им, че е от саудитското кралско семейство. Прострелян от терорист, нали така? Наблегнете на роднинската връзка със саудитския крал и ще му осигурите първокласно лечение. — Озърнах се и пак погледнах Ензенауър. — А как да обясним вас?
— Лесно. Мнозина богати саудитци си наемат личен лекар от Запада. Един мой приятел работи точно това — продължи Ензенауър. — Има грамадна резиденция в Грейт Фолс. Заплатата е невероятна. — Той се изкиска. — Жена ми все ме ръчка да си намеря и аз някоя кралска особа.
— Вече имате. Вашият клиент Али ал Сауц е бил тук на делово пътуване. Не знаете точно с каква цел, защото не е ваша работа. Нали? Но ви е довел тук и е попитал дали искате да го придружите, докато разглежда местните забележителности. Както си се разхожда по улицата, непознат мъж с тъмни дрехи изскача пред него и стреля. Без никакво предупреждение. Не усложнявайте разказа. Ако питат за миналото ви, казвайте истината. Само не споменавайте ЦРУ. Най-добрите лъжи се основават на истината.
Той кимна.
— И тъй, качвате пациента си в такси, докарвате го в американската военновъздушна база и молите за помощ. На портала срещате мен… аз повиквам санитар… човек от медицинската част към базата… той осигурява система и кръвопреливане. Разбрано?
— Точно така беше.
— Гледайте да не сгафите, докторе. За измъкването му ще има грижата Филис.
Оставихме леглото и след около три минути дотича Биан.
— Пращат ни медицински хеликоптер — съобщи тя. — Няма да се забави. Болницата е само на пет километра по права линия.
Обясних й нашите намерения и тя се съгласи, че планът изглежда осъществим. Заръчах й да остане в самолета, да пази Нервния и в никакъв случай да не го убива. Обещах да се върна след два часа и я помолих да се свърже с Филис и да докладва за станалото.
Чухме пърпоренето на хеликоптер.
23
Добри новини — лоши новини.
Атентатор самоубиец се беше взривил в градския център и нашето пристигане съвпадна с потока от окървавени, замаяни хора, нахлуващ в полевата болница. Някои куцукаха, но повечето идваха на носилки. Приемащите сестри едва смогваха да притичват от човек на човек и да сортират жертвите по категории: тежко ранен, смъртоносно ранен, безнадежден случай.
Никога не бях виждал подобно нещо. Мъртви и ранени войници — да, но тук ранените бяха цивилни, предимно жени и деца, които крещяха за помощ. Видях разплакани бащи да носят ранени дечица, видях и малки деца да стоят с отчаяни изражения до обезобразените си родители. Чух някой да споменава, че това са само половината жертви; останалите били откарани в цивилни болници, но там местата не стигали и почнали да отпращат ранените към американските лазарета.
Сред този кипящ казан от страдания и суматоха приемащата сестра зададе само няколко лаконични въпроса и не прояви любопитство или съмнение спрямо нашите отговори. Бин Паша бе приет в спешното отделение. Очевидно в Ирак всеки имаше изконното право да бъде ранен без причина.