Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Биан… какво правиш?
— Не трябва ли да попиташ какво правим? — Тя грабна сапуна и почна да сапунисва гърдите ми. — Борба с преохлаждането, точно според армейския наръчник по оцеляване. — Разсмя се. — Доктора го няма, екипажът е на задължителен отдих… и… според наръчника телесната топлина сгрява най-бързо.
Ръката й се спусна към корема ми и по-надолу. Не си спомнях в наръчника да има подобни похвати, но импровизацията явно даваше резултат, защото изведнъж пламнах цял и промърморих:
— Не знам дали е добра идея.
Тя ме сграбчи за лакътя, завъртя ме и взе да сапунисва гърба ми. Беше приятно. Още по-приятно стана, когато почна да масажира мускулите ми. След малко отбеляза:
— Имаш много белези.
— Ами… другите деца не ме обичаха много.
— Не ми изглеждат толкова стари.
— Късно пораснах.
Тя се разсмя.
— Хей, не си ли малко обвързана? — напомних аз.
Тя отвърна с вълшебните думи:
— Остави тая грижа на мен. — Подаде ми сапуна и каза: — Сега е твой ред.
Е, какво можех да сторя? Нямаше как да откажа — джентълменът винаги връща услугите, — тъй че я завъртях и започнах да сапунисвам гърба й. Тя се изви като котка. Кожата й беше изумително гладка.
Известно време мълчахме и двамата. Чуваше се само плискане на вода и тежко дишане.
Тя се завъртя и пристъпи към мен.
— Сега отпред.
Погледнах сапуна, после се взрях в черните й очи. Между гръб и предница има много голяма разлика, а почнехме ли веднъж…
Всъщност отдавна бяхме минали встъплението и някакъв глас настояваше в главата ми: „Хайде, Дръмънд. Само мухльовците спират насред път. Погледни какъв финал те чака. Можеш, знаеш, че можеш…“
Друг глас неуверено настояваше да натисна спирачките.
Биан усети колебанието ми и се притисна до мен.
— Не се бой. Искам го.
Усмихнах се и тя се усмихна. Разтърка ме още малко.
И тъй… ето че отминавахме повратната точка.
А после… После сторих онова, което никой мъж не бива да върши. Зададох си един напълно безсмислен въпрос: защо.
Знаех, че някой психоаналитик би го обяснил като първична и дори предсказуема реакция след напрегната и опасна мисия. Човешката психика се напряга до крайност, а смъртта и насилието пораждат мисли за продължение на рода, което е свързано със секса. Методът е фройдистки или може би френски — душевен покой чрез оргазъм.
Освен това, ако не броим някои дребни недостатъци — мъжкарското високомерие, ината и западащата ми кариера, — аз съм буквално неустоим. В края на краищата жените си затварят очите пред много неща. Дори и брат ми, който е самодоволен егоист, никога не остава без мацка. Така де, обичам си го, макар да не знам защо.
Естествено, той е безсрамно богат, с огромна къща на Тихия океан. Това привлича жените.
Биан ме разтри още малко и каза:
— Извинявай, но мисля, че изразих намеренията си. Сега е твой ред.
Дали ставаше дума за най-обикновено плътско желание?
Може би. Но подобна импулсивност изглеждаше малко нелепа за жена, изградила живота и кариерата си върху самообладанието. Не… просто не се връзваше.
И тъй, оставаха две възможности. Или използваше тялото си, за да ме манипулира, или правеше огромна емоционална грешка, която щеше да стане и моя.
По мой личен опит сексът идва или в началото на една връзка, когато е праволинеен и необвързващ почти колкото ръкостискането — само дето никой не съжалява на сутринта за едно ръкостискане, — или е част от съзряваща обвързаност, признание за нарастващата обич, нежност и вярност. С Биан бяхме повече от обикновени познати, но все още далеч от любовта. В любовта и войната най-важното е да избереш момента; сбъркаш ли, последствията обикновено са гадни.
Дълбоко си поех дъх, отстъпих назад, вдигнах кърпата и внимателно я обвих около тялото й. Тя очевидно се изненада.
— Шегуваш се, нали?
Спогледахме се.
— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че държа твърде много на теб, за да продължа? — попитах аз.
— Това е… най-голямата глупост, която съм чувала.
— Вярно.
Тя извърна очи за момент.
— Много е унизително. Хвърлям ти се на врата. Мисля, че ми дължиш по-добро обяснение.
— Добре де, дължа ти го — съгласих се аз, опитвайки се да го измисля.
— Слушам.
— Струва ми се неправилно. Не му е времето тук и сега. Ти си сгодена и никак не ми допада идеята да спя с момичето на войник. Мисля, че си емоционално объркана, но чрез мен няма да разрешиш проблемите — само ще ги усложниш още повече.
— Може би прекалено задълбаваш.
Това бе ново за мен; обикновено приемам тия неща повърхностно.
— Може би.
— Аз…
Сложих пръст върху устните й.