Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Добре. Дай ми още пет минути и аз ще уредя видеовръзка.
На път към командния пулт мина покрай Сура Нови. Тя го изгледа въпросително и като че ли се накани да каже нещо, но той постави пръст на устните си и демянката моментално се подчини. Гендибал все още се чувстваше малко неудобно от силата на обожанието в ума й, но то някак си се бе превърнало в нормална част от окръжаващата го среда.
Беше прикачил малък ластар от своя ум към този на Сура Нови и сега нямаше начин да се повлияе на ума му, без това да не повлияе и на нейния. Простотата му — Гендибал не можеше да не се възхищава как от съзерцаването на неукрасената симетрия се ражда огромно естетическо удоволствие — правеше невъзможно в близост до тях да има какъвто и да е външен ум, без той да бъде забелязан. Изпита прилив на благодарност за импулса на вежливост, който го бе подтикнал, когато двамата бяха се срещнали пред Университета, и я бе довел при него точно в мига, в който щеше да му бъде най-полезна.
Той каза:
— Компор?
— Да, говорителю?
— Моля те, отпусни се. Трябва да проуча ума ти. Нищо лошо не ти мисля.
— Както желаеш, говорителю. Може ли да попитам за твоята цел?
— Искам да се уверя, че не си докоснат.
— Знам, че имаш политически противници край Масата, говорителю, но положително никой от тях…
— Не разсъждавай, Компор. Отпусни се. Да, не са те докосвали. Сега, ако ми сътрудничиш, ще установим видеовръзка.
Това, което последва, в обичайния смисъл на думата бе илюзия, тъй като никой друг освен човек, подпомогнат от менталната сила на добре трениран член на Втората фондация, не би могъл да забележи абсолютно нищо чрез сетивата си или чрез някакъв физически детектор.
То бе изграждане на едно лице и външност от контурите на ума — дори и най-добрият менталист би успял да създаде само неясна и нестабилна фигура. Лицето на Компор увисна във въздуха, сякаш се виждаше през тънка, колебаеща се завеса от газ. Гендибал знаеше, че по сходен начин собственото му лице се е появило пред Компор.
Физическата хипервълна би могла да осъществи връзка чрез толкова ясни образи, че говорещите, които са на хиляди парсеци един от друг, да сметнат, че са застанали лице в лице. Корабът на Гендибал имаше необходимото за целта оборудване.
Менталическият образ обаче си имаше своите предимства. Главното бе, че нямаше как да бъде засечен от което и да е известно на Първата фондация устройство. Нито пък човек от Втората фондация можеше да прихване и подслуша менталния образ на друг човек от Фондацията. Най-много да бъде проследена играта на ума, но не и деликатната промяна на изражението на лицето, която съпътстваше особено фините моменти на общуването.
Що се отнасяше до Антимулетата — е, чистотата на ума на Нови бе достатъчна, за да се увери, че наоколо няма никой.
Той рече:
— Разкажи ми съвсем точно, Компор, за разговора си с Тривайз и този Пелорат. Съвсем точно, чак до равнището на умовете.
— Разбира се, говорителю — отвърна Компор.
Не отне много време. Комбинацията от звук, изражение и ментализъм значително сгъстяваше общуването въпреки факта, че на равнище умове имаше далеч повече за разказване, отколкото ако просто дърдореха като папагали.
Гендибал внимателно наблюдаваше. При менталните образи има много малък излишък на информация. При истинския образ или дори чрез физическата хипервидеовръзка от цели парсеци разстояние човек вижда неимоверно повече, що се отнася до информационни битове, отколкото е необходимо за разбиране, и би могъл да пропусне много подробности, без да загуби нещо съществено.
През газовия воал на менталната връзка обаче човек получава абсолютната сигурност на цената да не пропуска битове информация. Всеки бит е от значение.
От край време на Трантор се разправяха ужасяващи истории, предавани от инструктор на студент и съчинени така, че да внушат на младите важността на концентрацията. Най-често повтаряната определено беше най-малко достоверна. В нея се разказваше за първия доклад за атаката на Мулето преди превземането на Калган — един дребен чиновник, който приел доклада, просто останал с впечатлението за някакво прилично на кон животно, тъй като не видял или не разбрал малкото примигване, което означава „собствено име“. Поради това чиновникът решил, че историята е прекалено маловажна, за да бъде предадена на Трантор. Докато пристигнало следващото съобщение, вече било твърде късно да се предприемат незабавни действия и се наложило да изтекат цели пет ужасни години.
Почти сигурно бе, че такова събитие никога не се е случвало, ала това нямаше значение. Историята беше драматична и служеше да мотивира всеки студент в придобиването на навика да се концентрира изцяло. Гендибал си припомни собствените си студентски години, когато беше направил грешка при приемането, която според него бе едновременно незначителна и разбираема. Учителят му — старият Кендаст, тиранин до корените на малкия си мозък — просто се бе озъбил и казал: „Животно, дето прилича на кон, а, бебчо Гендибал?“ и това бе достатъчно той да потъне вдън земята от срам.