Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
Когато свърших, Марта ме гледаше с широко отворени очи. „Изумена съм!“, каза тя. „Имал си необикновена съдба, а пък аз те мислех за някакъв надарен и високомерен глезльо!“ Благодарих й за оценката, но това не правеше положението ми по-леко. Дори ми мина през ума, че ако се сближа прекалено много с Марта, може да я видя заедно с Ка в някой от поредните си сънища. Щях да се уплаша, ако не бях вече притръпнал от онова, което се бе случило досега.
Татко мой, сега си мисля, че с Марта няма да е така, тъй като тя е човек пълен с положителна енергия и не би направила нищо по принуда. Оказа се още, че е и много чувствена жена. Освен чаровна (и то най-вече със сияещата си детинска усмивка) тя е и много емоционална с изключително топло, направо горещо, тяло. Отдавна не бях прегръщал толкова огнена плът. Да, направихме го. Беше неочаквано и за двама ни и може би затова толкова сладко.
На етажа пред хотелските ни стаи ние се спогледахме за миг, Марта просто попита: „При мен или при теб?“ Свих рамене, а тя се усмихна невинно и отстъпи да вляза в стаята й. Бе шеметно любене — неангажиращо и за истинско удоволствие. Три от вечерите в Букурещ и една в Кишинев бях в леглото й, но бързо се наситихме един на друг. Иначе всеки спеше в стаята си. Колегите ни нищо не заподозряха, но и така да е — при нас се случват подобни неща по трунета; мисля си, че не само при нас.
На втората вечер в Кишинев обаче Марта прояви неочаквана ревност, а пък аз не можах да й се начудя защо. Уж се чукахме без всякакви обвързвания, просто за спорт, а то! Започвам да разбирам, че жените не мислят като нас. Те не желаят да ни простят флиртуването с други, което иначе приемат за себе си като нещо естествено. Дори съм склонен да мисля, че смятат собствената си изневяра за нормална, докато нашата — за престъпление.
И каква бе причината за ревността на Марта? Още на границата в Леушани ни посрещна една кокетна преводачка с името Елена. Тя бе от бесарабските българи, няколко години по-млада от мене, много секси и с предизвикателни черни очи. Знаеше няколко езика и й личеше, че има самочувствие. Видът й веднага завъртя около нея трима-четирима от нашите мъжаги, но аз бях сигурен, че нямат шанс. Момичета като Елена не искат много, те искат всичко. Усетих я, че още при представянето си на молдовска земя, тя се насочи към диригента, но много бързо разбра ориентациите му и — вече в автобуса, докато уж ни преброяваше — започна да бройка по-привлекателните мъже. Не мога да обясня защо, но, баща ми, много бързо усещам подобен тип жени! Дали защото и аз самия не нося дълбоко в себе си същото хищническо отношение към другия пол? Убеден бях обаче, че накрая Елена ще се спре на мене. Нещо ми го подсказваше — не знам какво, вероятно някакво излъчване.
Инстинктът и чувството за собственост у Марта веднага й дадоха сигнал, че мъжът, с когото вече четвърта вечер се люби, е застрашен от други поплъзновения. Тя направи всичко възможно Елена да разбере, че аз не съм свободен. Стана ми интересно и ако не беше тъгата ми по чезнещата кака Мими, аз дори щях да се забавлявам. Елена усети съперничеството и пое предизвикателството да се състезава за един непознат мъж, който донякъде й се бе сторил привлекателен.
„Не мога да разбера какво толкова харесват мъжете в такива жени като Елена?“, чудеше се Марта, докато се настанявахме в хотел „Интерконтинентал“ и после, докато вървяхме по главната улица на Кишинев. Тази вечер ни бе свободна и ние използвахме следобеда да отидем до къщата, където е живял заточеният Пушкин.
„Хубава е, млада…“
„Глупости! При нея всичко е привидно, а в леглото сигурно е като труп!“
„Ще ми позволиш ли да опитам?“, пошегувах се, но Марта ме изгледа сърдито и сякаш на шега ми отговори: „Само да си посмял! Ще ти пробода сърцето с лъка на виолончелото и няма да те изгарям дори!“
Беше грубо, но без да иска Марта ми подзсказа същинската причина, която бе накарала Гергина да убие съпруга си. Да, скъпи ми татко — заради тебе е било! За жалост, аз обаче няма от кого да разбера дали вече не си я чукал, докато тя е вземала съдбовното решение. Склонен съм да мисля, че си го правел и то не другаде, а там, в запустелия конак, където си целувал и моята кака Мими. Как си могъл да го направиш? Да беше си изпълнил обещанието докрай тогава!