Проклятието на Жабата

Благодарих му за доверието, но му изтъкнах, че не се очертава подобна възможност. Татко, като всеки гениален хомосексуалист Михаил Табаков е с невероятно чувство за хумор и отличен познавач на мъжете.

За Елена, баща ми, ще ти кажа само, че изобщо не беше като труп в леглото. Питам се, каква ли е била Гергина?

А в Одеса не бях нито с Марта, нито с Елена, а със себе си. Реших, че трябва да ги разкарам и двете, за да си събера мислите и да се представя добре. Все пак Одеса е това! Тук публиката е взискателна и ще забележи и най-малкия пропуск. А който е свирил Хайдн, знае, че при него детайлът е изключително важен. Не че при другите не е, но Хайдн, в някакъв смисъл, е предшественик на Бокерини и Моцарт, а епохата на просвещението е отделяла голямо внимание на орнамента — както на игривата и весела звучност, така и на строгата и симетрична пропорционалност, в която вече пробиват и зачатъците на последвалия романтизъм. У Хайдн тези зачатъци са най-осезаеми. Така си мисля аз.

Освен това Одеса е перла в строителната корона на императрица Екатерина13, живяла в същата епоха със споменатите композитори. Това е дало нежен отпечатък на града с прословутите си забележителности като Потьомкинското стълбище и паметника на любимия на императрицата герой, внушителната си опера, безкрайните си катакомби и пр. Тук, татко, е живял и патриархът на родната ни литература, Иван Вазов, който дори е дописал своя шедьовър „Под игото“ в така наречения „български квартал“, в една скромна къщичка, на чиято фасада и днес има паметна плоча. Впрочем през епохата на нашето Възраждане тук са пребивавали стотици знаменити българи, но да не ги изброявам всичките. Повечето от тях сигурно са при тебе и ти можеш да им кажеш, че твоят син също се е разхождал по улиците, където някога са крачели и те. Впрочем не им казвай! Ще си помислят, че им се издокарваш, пък и кой от тях знае за мене, нали?

Важното е че зарязах и двете жени и то в града на най-великата дама на Русия. И двете го сметнаха като обида, не ми говореха изобщо, но това ме освободи да се шляя из Одеса като един волен валс на Кюса. През повечето време бяхме заедно с диригента Табаков, който не веднъж е идвал в тоя град и искаше да ми покаже неговите забележителности. Показа ми ги, но аз не смятам да ти ги описвам. Само ще ти разкажа, че слязохме до долу на Потьомкинското стълбище и пак се изкачихме догоре. През това време адашът ми разказваше, че тук е заснета прословутата сцена от класическия филм на Айзенщайн, в която някаква бебешка количка се спускала застрашително по стъпалата.

„За съжаление, шефе“, казах му аз, „не съм го гледал!“ Той ме измери подозрително с очи и ми отвърна подигравателно: „Затова обичаш жените, невежа такъв!“

Беше истинско удоволствие да си с такъв ерудит като Михаил Табаков. Аз, баща ми, наистина не съм гледал „Броненосеца Потьомкин“, нищо че цели четири години живях в Москва, а останалите двадесет и две съм прекарал в социалистическа България — престоят ми във Виена не го броя. Попивах всяка негова дума, тъй като от адаша човек може да се учи не само на музика, но и на всичко останало — сексът също не го броя!