Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Вратата беше отворена.
— Отворена ли?
Харди направи гримаса.
— Така ли, иначе ли. Понякога си прекалено педантичен. Не са ли ти го казвали досега?
Ако Харди си мислеше, че ще отвлече вниманието на Глицки, грешеше.
— Вратата беше ли отворена?
— Не беше заключена — вдигна рамене Харди. — Почуках, завъртях бравата и тя се отвори. Влязох.
— Влезе ли? Канета беше ли пристигнал?
— Не. Той дойде по-късно. Но ако имаш предвид дали разполагах с достатъчно време да оставя лъжливи улики или да открадна каквото съм искал — да, но не направих нито едното, нито другото. Ще трябва просто да ми повярваш. А сега да поговорим за друго, какво ще кажеш?
Глицки въздъхна тежко.
— Някой ден, като ги свършиш пак такива, няма да съм в състояние да ти помогна, знаеш ли?
Харди се сдържа да не прихне.
— И аз все за това се безпокоя. Но ти искаше да дойдеш тук днес и ето ни вътре съвсем законно, благодарение на твоите пълномощия. Какво искаше да видиш?
Вече бяха надникнали през балкона и стояха насред непреградената кухня, където Глицки небрежно отваряше чекмеджета, шкафове, хладилника.
— Както обикновено — разсеяно му отвърна той. — Всичко.
Започнаха от края, от детската. Тя си бе все същата, както при първия оглед на Харди.
По коридора наближиха спалнята. Глицки пристъпи две крачки и спря толкова внезапно, че Харди едва не го настъпи.
— Какво? — попита.
— Ти ще ми кажеш.
Харди хвърли поглед из стаята. Беше почти квадратна и доста голяма, навярно около шест метра широка. Отляво полуотворена врата водеше към баня със сини плочки. А до нея покрай стената бе разположен дълъг дрешник стри плъзгащи се, облицовани врати. На отсрещната стена два високи прозореца се извисяваха над огромно легло, спретнато застлано с одеяла, а не с юргани или кувертюри, а отдясно на Харди имаше нощно шкафче. Скрин от тъмно дърво с няколко снимки на Рон, на Рон и децата, на Брий с децата. Нито една на Рон и Брий.
На дясната стена висяха ловни гравюри над кът за гимнастика: велоергометър и щанги. А до тях едва открехната врата водеше към друга баня. И накрая там, където стояха, имаше удобно наглед кожено кресло и също такъв диван, още една настолна лампа, маса с крака във формата на лъвски лапи, която, изглежда, служеше за писалище, с медна лампа, голям зелен бележник и кораб в бутилка.
— Харесва ми — обади се Харди. — Бих живял в такава стая.
— Нима не усещаш?
Харди помълча една-две секунди.
— Нищо не усещам, Ейб, освен че стаята е страхотна. И аз искам такава.
— Там е работата — отвърна Глицки. — Всеки мъж иска да има такава стая. И знаеш ли защо? Това е мъжка стая.
Отиде до дрешника и дръпна една от облицованите врати. Харди вървеше на крачка зад него и се озова пред няколко костюма, палта, ризи, окачалка за вратовръзки. На пода спретнато стояха подредени десетина и повече чифта обувки — официални, спортни, сандали, чехли. Глицки кимна, сякаш бе открил, каквото очакваше.
Отиде до другия край на дрешника и плъзна вратата. Там бе далеч по-празно. Лейтенантът отместваше няколкото окачени неща.
— Две рокли, три поли и четири пуловера. — После приклекна, пресегна се към пода, взе да изброява: — Три и половина чифта дамски обувки, да не споменавам още три рокли на пода. Как, по дяволите, Карл е пропуснал това?
— Може първо да е открил нещо, което да е привлякло вниманието му и заради което да са го убили.
Глицки се изправи бавно, с изкривено лице и ръка на кръста.
— Как човек доживява до такава възраст?
— Упорито отказвайки да умре.
Глицки се подсмихна.
— Това е то с приказки да си изкарваш хляба. Банята?
— Не, благодаря, току-що ходих.
Усмивката се стопи също толкова тайнствено, както се бе появила.
— Ти си непоправим — заяви Ейб и отвори вратата докрай. В сравнение с просторната спалня банята изглеждаше съвсем като удобно килерче — два на два и половина метра с отварящ се нагоре прозорец над облицована в синьо мивка, окачалка за кърпи с една оранжева кърпа на нея, тоалетна чиния с вдигнато седалище. „Показателно — помисли си Харди, — че няма вана, а само стъклена кабинка с душ.“
Харди се протегна и отвори аптечката, която се оказа почти празна: шишенца „Тайленол“, лейкопласт, ножчета за бръснене.
— Много двойки имат отделни бани.
— Обаче щастливите не спят в отделни спални — отвърна Глицки. — Правил съм проучвания, фактът е безспорен.
Лейтенантът отново пое из къщата, а Харди вървеше подире му. Прекосиха стаята на Рон и спряха пред скрина. Глицки го отвори и резултатът като цяло бе същия — съвсем малко дамско бельо в две от чекмеджетата. Но останалите четири бяха пълни, дори претъпкани с дрехи на Рон: дънки, дреболии, блузи поло и тениски, пуловери, чорапи и бельо. Глицки затвори последното чекмедже и се изправи.