Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Едва ли е било чак толкова недвусмислено, щом ме излъгахте.
— Ако си спомняте, Кери беше при нас. Исках да го скрия от него, докато не минат изборите.
Харди поклати глава.
— Изобщо нямаше да му го покажете, нали?
— Може би — отвърна Валънс. — А може би някой ден щях да му го покажа. Но проблемът всъщност не беше в заключенията на Брий, а в голямото й влияние върху Деймън. Тоест всички производители са наясно, че може да се създаде формула на бензин с ниски емисии. И добавките стават ненужни. И какво от това? Освен ако Брий не почне да се прави на месия и Кери не подеме откритието й като свой нов лозунг…
— И ще изглежда като глупак или пионка, задето толкова време е подкрепял етанола.
Валънс кимна.
— Прекалено опростен отговор, но е близко до истината. Ако беше видял доклада и Брий му го бе обяснила, веднага щеше да го подхване и да го превърне в основа на кампанията си. Деймън е такъв. И ще обърка избирателите си, ще им заприлича на дърдорко и прочие, и прочие. Не можех да го допусна.
— Ами ако ви кажа, че това изглежда като основателна причина да я убиете? Ами ако е променила решението си и се е канела да му каже, а вие е трябвало да я спрете?
Валънс си имаше убедителен отговор:
— Тогава нямаше миналата седмица да се обаждам на Рон, за да пипна доклада, нали? Щях да претърся къщата и просто да го взема, след като я убия. — Крадешком погледна часовника си и заговори така, сякаш искаше позволение: — Вижте, наистина трябва да заведа Деймън на онази закуска. И наистина снощи ви оставих съобщение, че съм сбъркал, а не съм ви излъгал — че действително се обадих на Рон. А колкото до това, че си спомних да ви позвъня — стана, както сам казахте. Разбирах, че не е дребна работа да се обадиш на съпруга на убита жена. Вие сте адвокатът му. Не се изисква кой знае колко ум да предположа, че няма да махнете с ръка, ако сте сметнали, че лъжа.
На Харди му стана неприятно, че започваше донякъде да вярва в азбучните истини, които изричаше Валънс. Но имаше един последен въпрос.
— И как намерихте номера ми?
Нервна усмивка.
— Обадих се в офиса и помолих някой да го потърси. Като се прибрах тук, намерих съобщение.
— Толкова просто?
Валънс вдигна рамене.
— Казвам, че щом ми потрябва нещо, обикновено някой се погрижва на всяка цена да ми го осигури. А аз не питам как. Така стават нещата в политиката.
— Или не стават.
23
— Записано е, че е откарана при… — Униформеният сержант от рецепцията присви очи над дневника. — Глицки, отдел „Убийства“, съседния вход.
Харди се зачуди какво е това ново развитие на събитията, докато завиваше в непрогледната мъгла зад ъгъла към централния вход на Съдебната палата, Франи отведена при Глицки? Как се е случило и какво означава това?
Беше прибрал пистолета в багажника на колата и нямаше да има неприятности с детектора за метал на Палатата. Погледна си часовника и се изненада колко е рано все още, въпреки всичко случило се. Не бе напълно убеден, че постъпи правилно, като остави Валънс да отиде на ангажимента си за кампанията, но не допускаше, че тоя тип ще изчезне, поне не преди изборите. Ако изникне някое истинско закононарушение, извършено от Валънс, Харди щеше да осведоми Ейб, но засега имаше да мисли за по-важни неща.
За дома си, за жена си, за живота си.
Познатото фоайе на Палатата — в работните дни неизменно претъпкано с развълнувано простолюдие с кисели физиономии — бе празно в този ранен час и стъпките му кънтяха. Осъзна, че няма търпение да чака асансьора, и се изкачи по вътрешното стълбище до четвъртия етаж, а после по дългия коридор стигна до отдел „Убийства“ — просторно помещение с петнайсет прилепени с предната си част едно към друго бюра и няколко квадратни колони до тавана, привидно издигнати където дойде.
В самия отдел не се виждаше жива душа, макар през зацапаните армирани прозорци да съзираше през мъглата как из външните коридори на затвора се движат призрачни фигури.
Вратата към кабинета на лейтенанта бе отворена. Вътре нямаше никой, но Харди забеляза, че водната чаша на Кери, която бе донесъл вчера, я нямаше — добър знак. Все пак почука.
— Има ли някой?
— Ехей! — Глицки изникна от вратата на една от стаите за разпити.
Преди да успее да си отвори устата, Франи се появи иззад гърба му. Двамата с Харди се прегърнаха насред стаята.
— Наложи се да й кажа — чу той гласа на Ейб. — Не знаех колко ще се забавиш там, а беше редно тя да научи.
Думите едва достигаха до съзнанието на приятеля му. Бе изцяло потънал в прегръдката им.
Но Глицки не спираше да говори, да обяснява: