Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Но тя поклати глава.
— Той не е убиецът. Само се чуй, Дизмъс. Едва ли е печелил време да избяга и едновременно с това се е навъртал наоколо, за да ме държи под око. Не може да е хем така, хем иначе. Смяташ, че между нас е имало нещо, нали? Затова вдигаш толкова шум, нали? Всъщност ти не вярваш не на друг, а на мен.
— По дяволите, та ти нито веднъж не отрече! Какво ще кажеш?
— Не си ме питал!
Харди се извърна и отиде при прозореца, при мъглата. Измина цяла вечност, преди да усети каквото и да било раздвижване. Боеше се да се обърне. Тя приближи и го прегърна изотзад.
— Той е чисто и просто един от татковците в училището на децата, сприятелихме се — ето какво се случи. И нищо друго. — Франи продължи да говори тихичко зад гърба му: — Зная, че ненавиждаш манталитета на жертва, Дизмъс. И на мен не ми харесва. Но понякога хората попадат в положение, за което не са виновни. Като нас сега. Просто трябва да продължиш да постъпваш правилно, не мислиш ли?
— Вече не зная кое е правилно.
— Знаеш, знаеш.
— Знам само, че ми идва да пребия извършителя.
— Не, в момента ти идва да пребиеш когото и да е. Не е задължително да е убиецът. Навярно си толкова наскърбен…
— Ами ако все пак е Рон? Значи е метнал и двама ни.
— И това ли е най-страшното? Че някой се е възползвал от добросърдечието ти?
— Не съм добросърдечен.
— Такъв си. Излагаш се на риск и се боиш, че някой ще провали усилията ти и накрая ще те изиграе. Но така или иначе, всичко ще свърши във вторник, нали? И да не откриеш извършителя.
Харди се обърна с лице към нея.
— И му помогнах да избяга.
— Или е избягал, или е подпалил къщата ни — едно от двете. Благодаря ти, Дизмъс. Не е той. — Тя вдигна ръка и го погали по лицето. — Преди всичко не искам да пострадаш. Не искам ние да пострадаме. — Гледаше го умоляващо. — Смяташ ли, че си в състояние да ме целунеш?
Франи, Ерин, Ед и децата приключваха с обеда си от китайска готова храна — само това бе успял да изнамери Глицки в неделя сутрин.
Първите мигове бяха жестоки — вълненията на децата, че най-после се виждат с майка си, а после и двойният удар при новината за пожара. След около час обаче Харди осъзна, че това си е обикновен семеен обяд, доколкото такъв е възможен в стаята за разпити на Отдел „Убийства“. Винсънт седеше в скута на Франи, Ребека безспир бъбреше за живота в училище. Всички до един крояха планове за по-нататък, за решаване на проблемите.
Накрая Харди стана и се запъти към кабинета на Глицки. Цяла сутрин с периферното си зрение долавяше движение в голямата зала — един инспектор се мотаеше тук в неделя, навярно пишеше доклади.
Спря пред вратата на Глицки. Лейтенантът седеше на бюрото си, приведен над някакви документи. Почука, Глицки вдигна очи и му махна да влиза.
— Бюджети — каза и остави молива на бюрото. — Процент на разходите. Процент на отрасловата производителност. Личен интеграционен коефициент. Попълвам ги от пет години и все още не съм наясно що е то личен интеграционен коефициент.
— Пиши осемдесет и седем — отвърна Харди. — Звучи добре за коефициент. — Седна срещу него. — Исках да ти благодаря, задето я доведе тук.
Глицки кимна.
— Съжалявам, че не успях да го направя по-рано. Нов работни дни тук е такава навалица, че все някой ще изплюе камъчето пред Шарън Прат, а тя пред Мариан Брон, която ще кипне и ще го отнесе към Ригби. Аз изхвърчавам, а това не ми се нрави.
— Е, нали го направи днес — искрено изрече Харди. — И исках да ти благодаря.
— Благодарностите ти се приемат. — Глицки се облегна на стола и скръсти ръце зад главата си. — Що се отнася до останалите новини, ще се радваш да научиш, че наредих на Батавия и Коулман да изяснят алибито на всички за времето, когато е настъпила смъртта на Грифин. — Кратка пауза: — Както и за рано сутринта днес. Може да елиминират някого.
— Може да открият някого.
— Да, и това също. И проведох няколко телефонни разговора — ако Рон Бомонте използвал някоя от кредитните си карти, ще установим къде се намира.
— Или къде се е намирал.
— Горе-долу. Така или иначе, накрая отнесох чашата ти в лабораторията, но там нямаше никой. Ще отнеме ден-два.
— Затруднения с коефициента на производителност, а? — попита Харди.
Глицки поклати глава с комично възмущение.
— На нищо не съм те научил. Не е коефициент на производителност, а личен интеграционен коефициент, но да, навярно за това става дума. Както и да е, сметнах, че е време да хвърля поглед на местопрестъплението. Помислих си, че когато купонът оттатък приключи, ще поискаш да дойдеш с мен. — Погледна часовника си, направи извинителен жест и снижи глас: — И като стана дума…