Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Докато карах насам, се сетих, че всеки божи ден докарвам тука свидетели от затвора, за да ги разпитам. И взех, че отидох да я изпиша като мой арестант. Неделя е и тука няма никой да ме пита защо съм я довел. Стори ми се добро хрумване.
— Страхотно хрумване — обади се Франи. — Освен това Ерин ще доведе децата.
— А аз отивам да купя нещо за хапване — каза Глицки. Вече си обличаше якето. — Ще си направим купон. — Посочи Харди с пръст. — Докато ме няма, оставям те на пост. Не й давай да избяга.
Останаха сами в стаята за разпити на отдел „Убийства“, седнали по диагонал до масата. Мъглата плътно се притискаше към прозорците, вятърът виеше.
А вътре не бе съвсем топло.
Първо бе ред на къщата, Харди направи преценка на щетите и какво ще се наложи да предприемат през следващите няколко седмици — все мрачни подробности. За Франи бе тежък удар, че след жадуваното излизане от затвора във вторник сутринта, тя пак няма да е в състояние да се върне към привичния си начин на живот.
— И все заради мен, нали?
На Харди му бе трудно да й отговори отрицателно. Според него едва ли каквото и да било, свързано със смъртта на Брий Бомонт, би засегнало живота им по какъвто и да е начин, ако Франи не се бе забъркала с Рон, не му бе обещала да пази тайната му.
— Направила си каквото трябва — колебливо й каза той. — Но поне стреснах някого, а това винаги е поучително.
— Става дума за много повече.
— Сигурно — призна той.
— Мислиш ли, че може да се случи още нещо? С теб?
Честно казано, Харди смяташе, че ако продължи все така настойчиво, както несъмнено възнамеряваше, обезателно щеше да се случи още нещо. Всъщност дори го искаше — ако няма действие, няма да има и грешка, от която той да се възползва.
А това, разбира се, криеше известни рискове, и то сериозни. Но в отговор само поклати глава.
— Ако се добера до нещо, ще съобщя на Ейб. Това е работа за професионалистите.
Франи още по-силно се вкопчи в ръката му.
— Можеш да го направиш още сега, Дизмъс.
— Не — възрази Харди остро. — Ако искам да опазя децата на Свети Рон…
— Ще ми се вече да не го наричаш така.
Харди смяташе, че има право да нарича Рон Бомонт както си иска. Махна с ръка да отхвърли неодобрението й.
— Работата е там, че правя всичко това, за да закрилям децата му, нали? Или поне би трябвало да вярвам, че е така.
— Какво значи „би трябвало да вярвам“?
Опита да се овладее, но усети как гласът му зазвучава все по-остро:
— До вторник изяснявам кой е убил Брий и животът на всички си влиза в релсите, нали? Но не и нашият. Нашият в момента е пълен хаос. — Разплака я, но не го бе грижа. — И знаеш ли кое е най-комичното, Франи? Аз дори не съм убеден, че не го е извършил Рон.
— Каква лудост! Той няма никакви причини да я убива.
Харди сграбчи жена си за раменете и я обърна към себе си.
— Чуй ме. Ами ако е решил, че съм си сам вкъщи и спя? И къщата изгаря заедно с мен. Не ти ли е идвало наум?
— Не! Изключено.
— Тогава къде е този кучи син?
— Не зная, Дизмъс, не зная. — Тя взе ръцете му в своите и ги стисна пред гърдите си. — Но между Рон и мен… няма нищо такова.
Харди се подвоуми. Макар да бе затънал до уши в историята, за него името на Рон Бомонт все още представляваше заплаха. И все пак трябваше да продължи.
— Знаеш ли, Фран, действително се опитвам да отвличам вниманието на Ейб, за да не предприеме официално разследване срещу него. Но все по-голяма е вероятността убиецът на Брий да е убил и инспектора на Ейб на около километър от дома на Рон.
— Това не означава, че…
Той стисна ръката й.
— А и да знаеш, че Рон очевидно е имал и няколко различни самоличности.
— Какви самоличности?
Харди й очерта в общи линии откритието на Глицки от предишната вечер, която сега му изглеждаше толкова далечна, сякаш бе изтекла година и половина.
На Франи й потрябва време да му отговори, след като той приключи.
— Навярно е смятал, че пак ще му се наложи някой ден да бяга с децата.
— Убеден съм, че му се ще така да мислят всички, и то може би е вярно, но доста нещо е понатрупал, спасявайки дечицата си.
— То е само от немай-къде, Дизмъс! Убедена съм. Пък и ти повярва, като се срещна с него, не помниш ли? Нито той, нито аз сме причина за ставащото.
Харди зацъка с език:
— Да бе, горкият, той е просто една жертва.
— Господи, ТИ СИ бил зъл — сопна се Франи.
— Понякога е от полза — отвърна той. — Искам само да вземеш предвид вероятността този тип да е един голям мошеник.
— Не е.
— Поради една или друга причина — осигуровка, кредитни карти, ти ще кажеш каква — убива Брий и те изтъква като свое алиби. Когато усеща, че ченгетата са по петите му, подмамва мен да ловя друг заподозрян в мътната вода и си осигурява няколко дни, за да се омете. Картинката ми изглежда доста правдоподобна.