Дяволския остров

Нощта беше гореща и направената водна баня ни освежаваше донякъде. Ала за нещастие тук срещнахме и москитите.

И те като нас търсеха защита от дъжда под тази сушина, но бяха нелюбезни и се възползваха от случая, за да ни хапят непрекъснато. Нито за миг не можахме да затворим очи.

Зората прогони тези насекоми, както прогонва злите духове. Тогава се изтегнахме на сламата, дето намерихме тук, и моментално забравихме всичките си неприятни преживелици.

Съвсем изтощени от нощните премеждия, спахме, докато слънцето бе отишло високо. Когато се събудихме, се постарахме да се пооправим, а преди да се върнем на кораба, реших да се видя с капитана. Сега, през деня, не беше трудно да го намерим.

Изпратих хората към лодката и се канех да отида да го търся, когато един прозорец на голямата къща се отвори и се показа лицето на капитан Дринкуотър. Той протегна шия и с голямо учудване се вгледа в мен.

И аз бях не по-малко учуден от него, но преди да отворя уста, той извика:

— Слава Богу! Вие сте тук, Меси! Какво ви доведе насам? Надявам се, че нищо не се е случило на „Летящият облак“?

— Надявам се, че не, капитане, аз не мога да отговарям за това.

— Как така не можете да отговаряте? Защо?

— Защото не съм бил на кораба, откакто се разделихме с вас.

— За какъв дявол не сте били там! Обяснете, Меси! Разказах подробно всичко, което се беше случило с нас вечерта, и за поведението на сеньор Салвадор.

— Много странно — замислено произнесе капитанът, — че той така внезапно е избягал, без да говорим за опасностите, на които сам се е изложил. Но аз мисля, че добре знае своята работа и не е рискувал много. А защо му е трябвало да рискува, когато нищо не го е заставяло да направи това?

Тъкмо исках да му предам обясненията, които бе дал сам лоцманът, когато капитанът извика:

— Дявол да го вземе! Струва ми се, зная защо е постъпил така този хитър негодяй!

С тези думи той изчезна от прозореца. Аз останах на мястото си учуден, очаквайки капитанът да слезе. След като се сбогува набързо с хазаина си, той дойде при мен.

— Мистър Меси — извика, щом слезе, — не видяхте ли кесията в чекмеджето при кормилото, малката платнена кесия?

— При кормилото на лодката?

— Разбира се, на лодката!

— Не, капитане, не съм я забелязал.

— Там имаше кесия. Да отидем да видим дали е още там! И без да даде по-нататъшни обяснения, той бързо закрачи.

Лицето му бе почервеняло и изразяваше силно вълнение. Без да разбирам нищо, вървях подир него.

Когато дойдохме до лодката, заварихме моряците при веслата, готови да отплават. Немалко труд бяха хвърлили да я приведат в ред и да изхвърлят водата, която се беше насъбрала през деня. Това обстоятелство силно заинтересува капитана. Неговият поглед веднага се устреми към сандъчето и той се обърна към моряците със същия въпрос, дето преди малко бе задал и на мен.

Ала получи същия отговор. И те не бяха виждали платнената кесия нито на кормилото, нито на друго място.

— А-а — извика капитанът, съпровождайки своето възклицание с друго, приличащо на селска псувня, — сега зная защо сеньор Салвадор ви е оставил през нощта! Отлично! Ще го хвана този негодник, колкото и да е хитър. Няма да вземем оттук провизии. Ще отидем до остров Свети Мавриций и няма нужда „Летящият облак“ да влиза в залива. Сеньорът не ще знае за това и ще му дам такъв урок, какъвто заслужава. Надявам се, той пак ще дойде при нас в качеството си на лоцман. Кълна се в Йосафата, ще му се отплатя така, както никога не се е надявал!