Петдесет нюанса сиво

- Спри, Ана, моля те, спри. Не искам да свършвам още.

Седнах задъхана, горяща като него, но объркана. Мислех, че

е на мое разположение. Другата в мен гледаше все едно някой току-що бе грабнал сладоледа от ръката й. И от устата й.

- Невинността ти и ентусиазмът ти... са така обезоръжаващи. Ти отгоре. Това трябва да направим.

О!

- Ето, сложи ми го каза той и ми подаде единия презерватив.

„Аз? Как?" Разкъсах пликчето и извадих лепкавия кондом.

- Постави го на главичката и после развивай надолу. Не бива да оставяш въздух вътре. Говореше жадно и задъхано.

Съсредоточих се и много, много бавно се залових да изпълня инструкциите.

- Ще ме побъркаш така, Ана стенеше той.

Възхищавах се на ефекта, който имаха върху него ръцете ми.

Гледах го възбуден до крайност, готов, задъхан, копнеещ. Самата гледка беше ужасно възбуждаща.

- Сега! Сега! Искам да съм в теб сега!

Внезапно седна, бяхме лице в лице. Плъзна едната си ръка като змия около ханша ми, повдигна ме леко, с другата посегна към пениса си и леко, много леко ме плъзна по себе си.

- Ето така.

Простенах, усещайки как разтваря влагалището ми, как ме изпълва, как ме препълва, сладко и агонизиращо. Изненадата от това сюблимно усещане... „О, моля те, моля те!"

- Точно така, бебчо, искам да ме почувстваш, целия шепнеше той и за секунди затвори очи.

Беше целият в мен, до края, държеше ме неподвижна. Минаха секунди... минути... не знам... и той все така гледаше дълбоко в очите ми.

- Така е по-дълбоко каза. Започна да се върти под мен и в мен. Скимтях и стенех. Всичко в мен бе един оголен, жаден нерв, готов да поеме отново и отново това усещане.

- Пак прошепнах. Той се усмихна и изпълни.

Цялото ми тяло се изпъна назад, главата ми отметната, косата ми падаше по целия ми гръб. И тогава той бавно се отпусна назад и легна.

- Ти си наред, Анастейжа. Нагоре, надолу, както искаш. Хвани се за ръцете ми. Гласът му беше толкова дрезгав и толкова съблазнителен...

Хванах ръцете му все едно животът ми зависеше от това. Леко се повдигнах нагоре и пак се пуснах по него. Очите ми изгаряха в лудо очакване. Той дишаше пресекнато, също като мен, надигаше се всеки път, когато се спусках по него, и ме повдигаше нагоре. И така заедно в ритъм... нагоре, надолу, нагоре, надолу... пак, и пак, и беше... толкова хубаво!

И посред надигащата се пулсираща стихия в мен, покрай усещането за пълнота, покрай неконтролираното ми дишане, единственото, което виждах, бяха очите му, заключени в моите. И в тях видях възхищение пред някакво чудо а чудото бях аз.

Аз бях Крисчън. Той бе мой, аз бях негова. И тази мисъл ме изстреля нагоре над ръба и свърших с безумни викове. Той ме сграбчи, затвори очи, отметна глава, стисна зъби и свърши съвсем тихичко. Паднах върху гърдите му, някъде между реалността и света на чудесата, едно място, където няма категорични и дискусионни ограничения.