Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Нямало да ме притиска, така ли? Още нещо, за което щеше да плати той... но всъщност то беше в негова полза.
- В твоя апартамент — казах. Значи със сигурност щях да го видя в неделя.
- Добре, ще ти кажа в колко часа да дойдеш.
- Наистина ли тръгваш?
„Не си отивай, остани с мен, моля те..."
-Да.
„Защо?"
- Как ще се върнеш? прошепнах.
- Тейлър ще ме вземе.
- Мога да те закарам. Имам прекрасна нова кола.
Той ме погледна.
- Ето, така те харесвам, но мисля, че пи малко повечко.
- Нарочно ли ме наливаше?
-Да.
- Защо?
- Защото прекалено много мислиш за всичко и не говориш много, също като баща ти. Една капка вино е достатъчна, за да започнеш да говориш. А аз искам да говориш с мен, Ана, честно и открито. В противен случай ти просто се затваряш, а аз трябва да гадая за какво мислиш. In vino Veritas, Анастейжа.
- А ти винаги ли си откровен с мен?
- Опитвам се. Погледна ме раздразнено. Това между нас ще проработи само ако сме честни един към друг.
- Бих искала да останеш и да използваш това казах и вдигнах втория презерватив.
Той се усмихна.
- Анастейжа, прекрачих прекалено много граници днес. Трябва да си ида. Ще се видим в неделя. Ще поправя договора и ще е готов. След това можем да започнем със забавленията.
- Със забавленията? Сърцето ми скочи зад предните зъби.
- Искам да направим нещо като... сценка. Но няма да го направим, преди да подпишеш. Искам да съм сигурен, че си готова.
- Значи мога да протакам и да не подпиша?
Той ме изгледа, опитваше се да прецени какво се опитвам да кажа. После устните му се извиха в усмивка.
- Да, предполагам, че можеш, но аз вероятно ще се пречупя под напрежението.
- Да се пречупиш? Как?
Моето друго аз внезапно се събуди и вече слушаше с внимание. Той се усмихна съблазнително.
- Може да стане доста грозно.
Усмивката му бе заразителна.
- В какъв смисъл грозно?
- О, нали знаеш.... катастрофа, експлозия, отвличане, карцер.
- Би ме отвлякъл?
- О, да. Не спираше да се усмихва.
- Ще ме задържиш против волята ми?
Това звучеше доста възбуждащо.
- О, да. И тогава вече говорим за 24/7.
- Не разбирам казах задъхано, сърцето ми блъскаше... Шегуваше ли се?
- Означава, че договорът ще важи денонощно. Седем дни в седмицата.
Очите му светнаха, вълнението му бе осезаемо, сякаш пулсираше между нас.
- Така че нямаш избор каза той саркастично.
- Очевидно казах, без да крия раздразнението си, и недоволно завъртях очи към тавана, да не кажа чак до небето.
- О, Анастейжа Стийл, дали ме лъжат очите, или току-що ми направи кисела физиономия и врътна тези очи?
По дяволите!
- Не! почти изцвилих.
- Мисля, че направи точно това. Какво ти казах предишния път, когато ми врътна тази физиономия?
По дяволите, по дяволите! Той седна на ръба на леглото и каза:
- Ела тук.
Не, не се шегуваше. Седях и го гледах, вцепенена.
- Не съм подписала прошепнах.
- Предупредих те, нали? А аз винаги държа на думата си. Ще те напердаша и след това ще те чукам толкова силно, колкото не си чукана никога. Изглежда, че все пак ще се наложи да ползваме този презерватив.
Гласът му беше много нежен и мек. И много сластен. Вътрешностите ми буквално се усукаха от мощно, течно желание. Той ме гледаше с пламнали очи. Внимателно опънах краката си. Дали да бягам? Това беше. Връзката ни се балансираше върху този миг. Да му позволя ли да го направи, или не, и да приключим всичко сега, веднага. „Направи го!" молеше ме моето друго аз. А подсъзнанието ми беше точно толкова парализирано, колкото бях и аз.
- Чакам. А не съм много търпелив, честно.
О, Господи! Защо изпитвах такова силно желание, а в същото време се страхувах? Краката ми бяха омекнали от възбуда... или от страх? Кръвта ми пулсираше. Плъзнах се по леглото към него.
- Добро момиче каза той. Сега стани.
Мамка му! Не можеше ли просто да приключи с това веднъж завинаги? Не бях сигурна, че мога да се изправя. Олюлях се. Той протегна ръка и аз сложих презерватива в ръката му. И тогава той внезапно ме хвана и с едно леко движение ме обърна върху коленете си, така че част от тялото ми остана върху леглото. Прехвърли крака си върху мен, натисна краката ми надолу и натисна с ръка и кръста ми, така че изобщо не можех да мръдна!
- Хвани главата си с две ръце заповяда той.
Изпълних незабавно.
- Защо правя това, Анастейжа? попита той.