Петдесет нюанса сиво

- Няма кой да те чуе, бебчо, само аз съм тук.

И ме удари пак, и пак. Дълбоко в себе си исках да го моля да спре. Но не го направих. Не исках да му доставя това удоволствие.

Той продължи в същия ритъм. Извиках още шест пъти. Осемнайсет удара общо. И тялото ми... пееше под жестоките му ръце.

- Толкова стига каза задъхано той. В гласа му усетих различна, много по-силна възбуда. Много добре, Анастейжа. Сега ще те чукам.

Погали дупето ми нежно. Кожата ми гореше под пръстите му. Въртеше дланта си и леко я спускаше надолу. Изведнъж пъхна два пръста във влагалището ми. Изобщо не очаквах и изстенах. Имах усещането, че е пъхнал пръстите си в мозъка ми.

- Усещаш ли? Разбираш ли сега колко силно тялото ти желае това? Толкова си мокра. Само за мен. Всичко това е само за мен. Говореше като хипнотизиран. Вкарваше и изкарваше пръстите си все по-бързо и по-бързо.

Простенах. Как така това ме възбуждаше толкова много? И изведнъж пръстите му изчезнаха и той ме остави разтворена, копнееща.

- Следващия път ще те накарам да броиш. Къде се дяна този презерватив?

Обърна ме по очи на леглото. Чух как дръпна ципа си и как разкъса опаковката на презерватива. Свали трескаво всичките ми дрехи и ме сложи на колене, без да спира да гали с една ръка вече много зачервеното ми и пулсиращо от болка дупе.

- Сега влизам. Можеш да свършиш.

„Какво? И за това ли ми трябва разрешение?"

След секунда бе в мен, изпълваше ме бързо, яростно. Виках и стенех. Той започна да се движи все по-бързо и по-бързо. Усещах как бедрата му се опират до възпалената ми кожа. Чувството бе неописуемо. Сурово, брутално, унизително и... да, много хубаво. Сетивата ми бяха накъсани, цялата ми концентрация беше върху това, което правеше с мен. Онова познато придърпване в слабините ми, цялата ми енергия се сбираше все по-бързо, мускулите ми се свиваха в една огромна, готова да експлодира топка. НЕ... И моето предателско тяло избухна в мощен, напълно унищожителен оргазъм.

- О, Ана крещеше той и ме държеше да не мърдам, докато свършваше в мен. После падна задъхан, грабна ме, качи ме върху себе си и зарови лице в косата ми. Прегърна ме нежно, така близо до себе си.

- Добре дошла в моя свят, бебчо! каза почти без дъх.

Лежахме един до друг и чакахме дишането ни да се успокои. Той галеше нежно косата ми. Бях легнала върху гърдите му, но този път нямах силата да вдигна ръка и да го усетя под пръстите си. Оцелях! Не беше чак толкова зле. Явно бях по-издръжлива, отколкото предполагах. Моето друго аз бе... поне бе тихо. Крисчън отново зарови нос в косата ми и прошепна:

- Много добре, бебчо. Улових някаква тиха, сподавена радост в гласа му. Думите му излетяха във въздуха, направиха малко кръгче и се спуснаха да обвият тялото ми като мека хотелска хавлия от „Хийтман". Бях доволна, че съм успяла да го направя щастлив.