Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Докато братята и лесърите се гледаха свирепо едни други, тълпата, която ги разделяше, нямаше представа какво става. Цивилните вампири, наредени на опашката пред клуба, обаче бяха наясно. Пристъпваха неспо-койно от крак на крак, очевидно мислейки за бягство. Рейдж ги изгледа гневно и бавно поклати глава. Най-безопасното място за тези момчета бе-ше точно в огромната тълпа и той се молеше да са разбрали безмълвното му съобщение.
Но, разбира се, те и четиримата побягнаха.
А проклетите лесъри се усмихнаха и се спуснаха след плячката си с бързината на лекоатлети.
Рейдж и Вишъс се втурнаха след тях така, сякаш животът им зави-сеше от това.
Цивилните навлязоха в една тясна и тъмна уличка, което бе много глупаво от тяхна страна. Може би се надяваха да се дематериализират. А може би бяха толкова силно уплашени, че не можеха да разсъждават тре-зво. Независимо от причината, така те драстично увеличиха вероятността да намерят смъртта си. Заради студения дъжд наоколо беше пусто. Улич-ката не бе осветена, от прозорците на сградите също не се процеждаше светлина и нищо не можеше да попречи на лесърите да си свършат работата.
Рейдж и Ви затичаха още по-бързо, тежките им ботуши разпръ-скваха калната вода от локвите във всички посоки. Разстоянието между тях и лесърите бързо намаляваше и изглеждаше, че ще стигнат до тях, преди да са заловили цивилните.
Рейдж се канеше да сграбчи лесъра вдясно от него, когато в улич-ката навлезе черен пикап, поднесе по мокрия асфалт, но после отново пое по права линия. Намали скорост в мига, в който лесърите заловиха единия от цивилните. Без да ги е грижа как ще падне, двамата убийци хвърлиха вампира в каросерията и се обърнаха, готови за борба.
- Аз ще поема пикапа - извика Рейдж.
Ви се зае с лесърите, а той хукна напред с лекотата на спринтьор. Пикапът бе намалил скорост, за да качат вампира, и това му осигури секунда или две. Точно когато стигна до колата обаче, тя отново потегли и профуча покрай него. Рейдж се изстреля високо във въздуха и успя да се улови за ръба на каросерията, обаче в следващия миг ръката му се плъзна по мократа повърхност. Опита да се хване по-здраво, но задният прозорец се отвори и от него се подаде дулото на оръжие. Той се сниши в очакване да чуе острия звук от изстрела. Вместо това, цивилният, който се опитваше да скочи на земята, трепна и се хвана за рамото си. Огледа се, оче-видно неразбиращ какво става, и бавно се свлече обратно в каросерията.
Рейдж не успя да се задържи и падна по гръб на земята. Тялото му първо подскочи, а после се плъзна по паважа, но коженото му палто го предпази от нараняване.
Скочи на крака и видя пикапът да завива зад далечния ъгъл. Изруга невъздържано, но без да губи време, се върна тичешком при Ви. Битката вече се беше развихрила. Лесърите се биеха уверено, макар и да бяха сами. Ви удържаше позицията си. Извадил кинжала си, нанасяше сериозни поражения на врага.
Рейдж се нахвърли върху първия лесър, до когото се добра, изпаднал в ярост от загубата на цивилния и бесен на целия свят заради Мери. Размаза копелето с юмруци, потроши костите му и разкъса кожата му с ударите си. Черната кръв на жертвата опръска лицето му и започна да се стича в очите. Не спря да удря I ялото, докато Ви не го откъсна от него и не го притисна до една от стените, които се издигаха от двете страни на уличката.
- Какво правиш, по дяволите? - Рейдж едва се овладя да не удари Ви, който му препречваше достъпа до убиеца.
Ви го улови здраво за реверите на палтото и го разтърси така, сякаш се опитваше да го върне към реалността.
- Не помръдва. Погледни ме, братко. Лежи на земята и там ще си остане.
- Пет пари не давам! - Рейдж се опита да се освободи, но Ви го задържа, макар и с огромно усилие.
- Рейдж? Хайде, кажи ми. Какво става? Къде си, братко?
- Просто имам нужда да убивам... Имам нужда... - В гласа му се прокраднаха истерични нотки. - Заради стореното от тях... Цивилните не могат да се съпротивляват... Трябва да ги избия... - Беше на ръба на психическия срив, но, изглежда, не можеше да спре да вилнее. - О, Господи! Мери! Те искат и нея... И ще я вземат, както направиха и с цивилния. Ви. По дяволите, братко... Какво да направя, за да я спася?