Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- А ако откажа?
- Тогава аз ще идвам при теб.
- Не мисля...
- Казах ти и преди. Престани да мислиш.
Устните му намериха нейните, но тя го отблъсна, преди езикът му да се е плъзнал вътре и да й е замъглил разума.
- Знаеш, че това няма да доведе до нищо, Рейдж. Имам предвид... ставащото между нас. Не би могло да се получи.
Той легна по гръб и подложи ръка под главата си. Стисна челюст и вените по врата му изпъкнаха.
Тя се чувстваше ужасно, но трябваше да изяснят нещата.
- Оценявам всичко, което направи за мен. Жертвите в името на моята безопасност...
- Защо се ядоса толкова много в нощта, когато бях навън?
- Моля?
- Какво те беше грижа, че съм бил с някоя друга? Или просто искаше секс и трябваше да намериш начин да го имаш? - Погледът му срещна нейния. Сините му очи блестяха с толкова силен неонов блясък, че бе почти невъзможно да ги погледнеш. - Чуй, следващия път, когато искаш просто да бъдеш задоволена, трябва само да ме помолиш. Мога да играя и по тези правила.
О, Господи. Не бе искала да извика у него такъв гняв.
- Рейдж...
- Знаеш ли, наистина много ми допадна. Хареса ми да се държиш като домина. Както и онази садистична част, когато ме ухапа и вкуси кръвта ми? Направо ми го вдигна.
Студената нотка в гласа му беше ужасна. Но блестящите му бездушни очи направо я вледеняваха.
- Съжалявам - каза. - Но...
- Всъщност твърд съм и в момента, докато си спомням за това. Което е малко изненадващо, като се има предвид как прекарах последните двайсет минути.
- Какво според теб ще ни донесе бъдещето?
- Никога няма да разберем. Но ще останеш до падането на нощта, нали така? Дори само защото трябва да те отведа у дома ти. Да видим сега дали ще мога да го вдигна отново. Не бих искал да ти губя времето. - Протегна ръка към нея под завивките. - По дяволите, бива си те. Твърд съм като бейзболна бухалка.
- Знаеш ли какъв ад ще бъдат за мен следващите шест месеца?
- Не. И няма да узная, нали? Така че, какво ще кажеш за малко секс? И бездруго това е всичко, което искаш от мен, а пък аз съм пълен загубеняк, който ти позволява да вземеш всичко, което желаеш, така че не виждам причина да не си доставим удоволствието.
- Рейдж! - извика тя в опит да привлече вниманието му.
- Мери! - имитира я той. - Съжалявам, да не би да говоря твърде много? Предпочиташ устата ми да е заета с нещо друго? Искаш я върху твоята? Не, върху гърдите ти? Чакай, може би малко по-ниско? Да, по-надолу, нали? А аз много добре знам какво трябва да направя.
Тя обхвана главата си с длани.
- Не искам да се разделим по този начин. С кавга.
- Но това няма да те разколебае, нали? Не и теб, силната и непоколебима Мери. Не, ти просто ще се върнеш в своя свят...
- За да се лекувам, Рейдж! Ще си тръгна от теб заради болестта. Утре трябва да съм при доктора си. Вкъщи не ме очаква веселба.
Той я изгледа втренчено.
- Мислиш, че не мога да се погрижа за теб? Че съм недостоен?
- Какво?
- Няма ли да ми позволиш да съм до теб и в болестта ти?
Спомни си колко й беше трудно да гледа болката му и да знае, че не може с нищо да му помогне.
- И защо би искал да го направиш? - попита тя шепнешком.
Устата на Рейдж се отпусна - сякаш го бе зашлевила.
Той скочи от леглото.
- Върви по дяволите, Мери.
Обу кожени панталони и грабна една тениска от гардероба.
- Опаковай си багажа, сладка моя. Няма повече да ти се налага да търпиш едно бездомно куче като мен. - Напъха ръце в ръкавите и издърпа тениската през главата си. - Ще кажа на Ви да инсталира охранителни системи в къщата ти възможно най-скоро. Няма да му е необходимо много време, а докато това стане, можеш да спиш някъде другаде. Един от догените ще те заведе до новата ти стая.
Мери скочи от леглото, но преди да е стигнала до него, той я изгледа така, че тя се закова на мястото си.
- Знаеш ли, Мери, заслужавам си го. Наистина. Постъпвал съм по същия начин с толкова много жени и от двете раси. Тръгвах си от тях, без да давам и пукната пара за чувствата им. - Отвори вратата. - Макар те да имаха повече късмет от мен, защото после не си спомняха нищо. Господи, в момента съм готов и на убийство, за да те забравя.
Не затръшна вратата на излизане. Просто я затвори. Твърдо.
32
О. се наведе над цивилния вампир и стегна менгемето. Беше го отвлякъл от една малка уличка в центъра на града. До този момент новият център за въздействие работеше съвършено. Освен това беше доволен, защото постигаше напредък и с този пленник. Оказа се, че той има връзка с братството, макар и не пряка.