Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
При нормални обстоятелства О. вероятно би изпаднал в нещо подобно на екстаз, но вместо това, докато гледаше в безжизнените, изцъклени очи на вампира, виждаше себе си в ръцете на Омега. Безпомощен. Отчаян. Гърчещ се от болка.
Спомените извикаха у него ужас, който го задушаваше. Неспособен да издържи повече, извърна поглед. Вампирът започна да стене, а О. си помисли, че е започнал да става твърде мекушав.
Господи, трябваше да се съвземе.
Прочисти гърлото си. Пое си дълбоко дъх.
- И така... Колко добре познава сестра ти братството?
- Тя прави... секс с тях.
- Къде?
- Не знам.
- Ще се наложи да се сетиш. - О. увеличи още повече натиска.
Цивилният извика и се огледа като обезумял в полумрака. Отново беше близо до припадъка, затова О. отпусна малко менгемето.
- Къде се среща с тях?
- Кейт ходи във всички барове. - Покашля се слабо. - „Зироу Сам". „Скриймърс". Онази нощ беше в „Едноокия".
- „Едноокия"? - Странно. Това бе някъде в покрайнините.
- Моля ви, може ли вече да си отида у дома? Родителите ми ще...
- Сигурен съм, че се тревожат. И така трябва да бъде. - О. поклати глава. - Но не мога да те пусна. Не още.
Вампирът нямаше да излезе оттук, но нямаше нужда да го знае.
О. отново стегна менгемето.
- А сега ми кажи пак името на сестра си.
- Кейт.
- И с кого от братята прави секс?
- Знам със сигурност... Онзи с козята брадичка. Вишъс. Харесва ру-сокосия воин... Но той не се интересува от нея.
Русокосият брат, който криеше в себе си звяр?
- Кога за последен път го е видяла?
От гърлото на пленника излязоха само нечленоразделни звуци.
- Какво беше това? Не можах нищо да разбера. Цивилният положи усилия да отговори, но тялото му изведнъж се отпусна, а устата му се отвори широко, сякаш се задушаваше.
- О, хайде - измърмори О. - Не боли чак толкова много.
По дяволите, менгемето беше просто детска играчка. Бяха още далеч от смъртоносните средства за въздействие. Но ето че след десет минути вампирът бе мъртъв, а О. стоеше изправен над тялото му и се питаше какво, по дяволите, се беше случило.
Вратата се отвори и влезе У.
- Как върви тази вечер?
- Този цивилен ритна камбаната, но проклет да съм, ако знам защо. Тъкмо бях започнал.
О. освободи ръката на вампира от менгемето и го захвърли при другите инструменти. Шокиран, откри, че му се повдига от вида на безжизнената плът върху масата.
- Възможно е да се е образувал тромб, ако си счупил кост.
- Какво... Хм? Да. Но, чакай, дори само от пръста му? Бих могъл да повярвам, ако ставаше въпрос за бедрена кост, но аз обработвах само ръката му.
- Няма значение. Кръвоизлив може да се получи във всяка част на тялото. А какво става, когато тромбът стигне до сърцето или дробовете? Край на играта.
- Той се задъхваше.
- Да, най-вероятно точно това се е случило.
- Не умря в подходящия момент. Не успях да измъкна кой знае какво от него, с изключение на това, че сестра му прави секс с братята.
- Домашен адрес?
- Не. На този идиот му бяха откраднали портфейла, преди да го открия. Беше пиян и вероятно са го ограбили в уличката. Обаче ми даде имената на някои места. Обичайните клубове в центъра на града, но също и онзи затънтен бар, „Едноокия".
У смръщи вежди, извади оръжието си и провери патронника.
- Сигурен ли си, че не е говорил просто за да спреш с мъченията? „Едноокия" не е далеч оттук, а онези копелета братята живеят в града, нали? Искам да кажа, ние ги намираме там.
- Там позволяват да бъдат открити. Само Господ знае къде живеят. - О. поклати глава при вида на трупа. - По дяволите, каза нещо точно преди да умре. Не разбрах какво.
- Езикът им е отвратителен. Иска ми се да имахме преводач.
- Нямаше да е зле. У се огледа.
- Е, как ти се струва местенцето?
Пет пари не давам, помисли си О., но отговори любезно:
- Съвършено. Държах пленника известно време в една от дупките, докато дойде на себе си. Алпийската система работи добре. - О. постави ръката на вампира върху гърдите му и потропа с пръсти по плочата от неръждаема стомана, върху която бе положено тялото. - И тази маса е перфектна, с дупките за отцеждане на кръвта и каишите.
- Да, реших, че ще ти хареса. Откраднах я от една морга.
- Чудесно.
У. отиде до огнеупорния шкаф, в който държаха мунициите.
- Имаш ли нещо против да взема няколко патрона?
- Не, нали затова са там.
У извади картонена кутия с размерите на длан и с надпис „Ремингтън". Докато зареждаше пълнителя си, каза: - Разбрах, че господин X. те е определил за главен тук.