Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
По-късно го пратиха да учи в Колегиум и там Стенуолд му отвори очите за Империята и нейните амбиции. Но дори и тогава всичко му изглеждаше по-скоро игра, приятно вълнение, с което да се разнообрази между изпитите и флиртовете. Осоидите несъмнено бяха негови врагове, но бяха и много, много далеч.
Само че в Равнините с техните невъобразими средства за транспорт въпросното „много далеч“ можеше за нула време да се превърне в „тук“. И Салма изведнъж се сблъска с проблема за отговорностите.
— Хайде. — Помогна на Че да се изправи. Един от пазачите със скрити зад шлемове лица ги върза един за друг и ги бутна да тръгват. Докато бяха в Колегиум, Салма намираше Че за крайно забавна по един особено обичлив начин — вечно хвърчеше насам-натам и винаги гледаше толкова сериозно на всичко. На образованието си, на морала, на отчаяните си опити да усвои Изкуството на предците. Превръщаше всичко в драматична криза, от която зависи оцеляването на малкия й личен свят. Дълбоко в себе си Салма смяташе подобно поведение за комично, но пък за него комични бяха кажи-речи всички стремежи и норми на бръмбарското общество.
И ето я сега, вързана за него с метър въже, а той се чувства отговорен за нея до такава степен, че е готов да я бутне зад себе си и да се нахвърли на всеки осороден, който дръзне да спре поглед на нея. Този подтик го изненадваше, нямаше представа откъде се е взел. Никога не беше възприемал Че като обект на поредното си сърдечно завоевание. Не беше и от чувство за дълг към Стенуолд. Не, това беше нещо съвсем ново — искаше да я опази невредима, защото си нямаше никого другиго. Само нея.
А и като мислеше за нейната безопасност, забравяше за позора на собственото си пленничество.
Бяха наредили робите в редица и явно всички чакаха нещо да се случи. И то се случи, когато един от роботърговците свали шлема си в черно и златно и отдолу лъсна бръснато кубе и лице с тежка челюст. Познаха го по гласа — беше Брутан, водачът на робския керван.
— Вие всички сте роби! — извика той.
Че хвърли поглед към Талрик и неговите войници, които усърдно не обръщаха внимание на случващото се. И моментално към нея изплющя камшик, стресна я и тя залитна към Салма.
— Мен гледай, кучко! — изрева Брутан и жилите на врата му се издуха. — Робите гледат господарите си, когато им се говори. Не в очите, но ги гледат! — Изплющя още веднъж с бича. — Вие всички сте роби! — повтори той. — По-лошо, вие всички сте избягали роби, два пъти роби. Най-долните от всички роби! — Брутан ги гледаше с отдавнашна и лична ненавист, толкова силна, че очите му щяха да изхвръкнат, а вените по слепоочията му пулсираха. — Вие сте най-долният боклук, защото принудихте Империята да губи от ценното ми време, за да ви заловя и върна! — изкрещя той. — Иска ми се Империята да имаше достатъчно роби, защото тогава щях с радост да ви екзекутирам всичките. Но така или иначе сега трябва да ви се даде урок, за да не губите друг път моето време и ресурсите на Империята.
Закрачи покрай редицата, стигна до единия й край, после продължи обратно, като се взираше поред в лицата на робите.
— Сега ми остава само да избера.
Минаваше покрай тях агонизиращо бавно. Спираше често, а робите гледаха ужасени в краката си. Мнозина трепереха, а надолу по редицата някой плачеше, раздиран от отчаяни хлипове, които никакво усилие не можеше да сдържи.
Брутан спря пред кльощавия мъж с восъчното лице и го измери с поглед. От Салма и Че го деляха само няколко души. Брутан продължи напред, подмина един бръмбаророден, после и мравкородната жена, с която Че беше говорила снощи. И спря отново.
— Федерален — каза той. — Робството е твърде добро за такива като теб, нали?
Салма гледаше в краката си и мълчеше.
— Имам вила в Драс Хеша, момче. Знаеш ли къде е това? — А когато Салма не отговори, Брутан изкрещя: — Робите отговарят, когато господарите ги питат! Знаеш ли къде е това?
— Да, господине — отвърна тихо Салма. — Да, господарю.
— Вилата ми е хубава и си има всичко. Всъщност държа там и едно момиче от вашите. Водно конче. Като нищо може да ти е сестра. — Наблюдаваше зорко Салма, обхождаше с очи сведеното му лице, чакаше първата искра на неподчинение. Но думите му минаваха покрай ушите на водното конче. Салма усещаше как го удрят там, където се беше окопала гордостта му, а после тъпите болки се разливат вляво и вдясно като водите на поток. Чувството за отговорност го предпазваше. Не можеше да угоди на гордостта си сега, когато трябваше да се грижи за Че.