Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
17.
Реалността се разминаваше драматично с очакванията й, но явно представите й за собствената й значимост са били силно преувеличени.
Вярвала бе отвъд всякакво съмнение, че ще я върнат в Хелерон, ще я хвърлят в някой зандан, ще я разпитват, ще я изтезават дори. И се бе чувствала готова да ги заплюе в лицата.
Слънцето напичаше, а въздухът тежеше от прахоляк. Нито нея, нито Салма бяха удостоили с влажна килия в тъмно подземие. Но поне бяха заедно. И когато хвърляше поглед към него, той изцеждаше по някоя усмивка в нейна чест.
Освен тях двамата имаше още десетина пленници. Войниците на Талрик се бяха присъединили към друг взвод, охраняващ колона от вързани един зад друг затворници, и групата се беше отправила без бавене през пущинака източно от Хелерон. Разговорите между затворниците бяха забранени, правило, което войниците не пропускаха да подчертаят с юмруци, но дори да не беше така, Че едва ли би имала какво да си каже с другите пленници. Бяха мравкоиди от непознат за нея град, бръмбароиди, които май не бяха родом от Хелерон, двама мухородни и едно кльощаво същество с восъчна кожа и несъразмерно високо чело, чиято расова принадлежност й беше неизвестна. Повечето бяха мъже, имаше само две жени, и всичките изглеждаха по-обезсърчени и от нея. Понасяха пленничеството си с чувство за неизбежност.
Първата вечер войниците направиха заграждение от забити в земята колове — по-нескопосано нещо Че не беше виждала — и вкараха пленниците вътре. Държаха ги вързани един за друг и под постоянно наблюдение. Някои от осоидите носеха арбалети, но и без тях можеха да опърлят непокорните от разстояние. Талрик явно не държеше на компанията на войниците си — намерил си бе един плосък камък встрани от заграждението, където се нахрани сам, а после се зачете в някакъв свитък.
Че бе предполагала, че ще се ползва със специално отношение — дали по-добро, или по-лошо, не знаеше, но специално, — щом осородните си бяха направили толкова труд да заловят нея и Салма. Но по всичко личеше, че за тях е поредната робиня и нищо повече.
Минаваше полунощ, когато я събуди приближаването на друга група, но май и тази не се различаваше от тяхната. Погледът й се спря най-напред върху оклюмалите пленници и едва след това върху пазачите им. Шестима осородни мъже, стройни, атлетични и свирепи на вид, чиято униформа бе различна от тази на Талрик и войниците му. Туниките им бяха срязани отстрани, шлемовете скриваха лицата им почти изцяло с изключение на тесен Т-образен процеп в средата, а в коланите им бяха втъкнати палки и камшици. Идеалните оръжия за транспортиране на роби, осъзна Че, достатъчни да вдъхват респект у стоката, но не толкова опасни, че да предизвикат проблем, ако попаднат в чужди ръце.
Сред войниците на Талрик се усети раздвижване и Че разбра, че на новодошлите не се гледа с добро око дори от сънародниците им. Колкото до другарите й по съдба, те също разпознаха новите униформи и по реакцията им личеше, че не очакват нищо добро.
Талрик се приближи с отсечена крачка.
— Някой да запали фенер — нареди той и един от войниците щракна послушно с кремък и запали фитила на маслена лампа. Светлинката, която лампата хвърли върху неравната земя, беше всичко друго, но не и уютна.
— Капитан Талрик. — Водачът на новата робска колона го поздрави небрежно. — Новата реколта.
Талрик плъзна поглед по затворниците, не повече от двайсетина.
— Още бегълци, Брутан?
— Защо не?
Талрик го изгледа с присвити очи.
— Сигурен ли си, че не превишаваш пълномощията си?
— На кого му пука? — отвърна Брутан. — Робът си е роб. Няма никаква разлика в дългосрочен план.
Талрик вдигна рамене.
— Е, ти знаеш най-добре, предполагам. Значи ще пиша още деветнайсет на сметката ти. И ще имам грижата да предам информацията нататък.
— Идваме с вас, капитане. Лично ще си прибера платата.
Сред войниците се надигна недоволно мърморене, но Талрик ги смълча с един поглед.
— Както искаш, Брутан. В такъв случай ще оставя всички на твоите грижи. Както казах, ти знаеш най-добре.
Новите затворници не се различаваха съществено от старите, имаше и няколко полуродни от различен вид, а също и мъж, който приличаше на осоид, реши Че. Колкото до охраната, двама очевидно бяха мравкородни с характерната бледа кожа на мравкоидите от Тарк. Тези роботърговци явно работеха по различни правила или пък не се съобразяваха с никакви.