Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Той не погледна Алис нито веднъж, а тя през цялото време не вдигна поглед от чинията си и яде малко. Около нея разговорът на развълнуваните жени бълбукаше и се люшкаше като развълнувано море. Морах също мълчеше — заета да опитва блюдо след блюдо с решителна съсредоточеност.
Когато вечерята приключи, Хюго и старият лорд дойдоха в покоите на дамите и жените им свириха и пяха, а Катрин шиеше, докато разговаряха. Беше поруменяла, носеше нова кремава рокля с розова фуста и розов корсаж, с прорези, през които се виждаше кремавата рокля. На светлината на свещите, с току-що измита и подредена коса и с лице, оживено от щастие, тя изглеждаше по-млада и по-красива. Лицето ѝ не изглеждаше така кокалесто, предишното сурово и алчно изражение беше изчезнало. Алис я гледаше как сияе при проявите на внимание от страна на Хюго, чуваше живия ѝ смях в отговор на шегите на стария лорд, и я мразеше.
— Трябва да набера малко билки на лунна светлина — каза тя тихо. — Ще ви помоля да ме извините, милорди, милейди.
Оживеното лице на Катрин се обърна към нея.
— Разбира се — каза тя пренебрежително. — Можеш да вървиш.
Старият лорд кимна, за да даде позволението си. Хюго размесваше карти и не вдигна очи. Алис слезе по стълбите и прекоси пътеката, излезе през вратите на голямата зала и влезе във вътрешния двор откъм жилището на свещеника, а после свърна надясно, за да тръгне между зеленчуковите и билковите лехи.
Не ѝ трябваше нищо, но беше приятно да напусне горещата стая и да се озове под леденото, високо небе. Стоя няколко минути под лунната светлина, плътно загърната в наметката си, с качулка на главата. После мина бавно по цялата дължина на градината и обратно. Не правеше планове. Не мислеше. Беше загърбила всякакви мисли, планове и дори заклинания. Притискаше към сърцето си огромната болка от самотата, разочарованието и загубата. Хюго щеше да остане женен за Катрин, щяха да имат син. Един ден той щеше да бъде лордът, а Катрин — господарката на замъка. А Алис щеше винаги да бъде едва понасяната лечителка, писар, прибрана по милост. Презирана от Катрин, забравена от Хюго, осигурена с малка издръжка от стария лорд, защото в това голямо домакинство едно гърло повече или по-малко нямаше особено значение.
Можеше да се омъжи — да се омъжи за войник или фермер и да напусне замъка, за да го замени със своя собствена малка къща. Тогава щеше да работи от изгрев-слънце до късните часове, дълго след като се стъмнеше, да ражда дете след дете, всяка година, докато се разболееше и умреше.
Алис поклати глава, докато вървеше. Малката колиба в пустошта край Боус не ѝ беше достатъчна, абатството беше онова убежище, за което си бе мислила, че ще е вечно, замъкът беше само стъпка по пътя ѝ, а внезапното ѝ неочаквано желание към Хюго и любовта му към нея бяха дар и радост, които не беше очаквала. И сега всичко това си беше отишло.
Зад нея вратата на залата се отвори и Хюго излезе.
— Не мога да остана дълго — каза той вместо поздрав. Обгърна студените ѝ ръце с топлите си длани и ги задържа нежно. — Недей да скърбиш — каза той. — Нещата ще се наредят.
Алис повдигна бялото си, изопнато лице към него.
— Едва ли — каза тя хапливо. — Не ме утешавай с безсмислици, Хюго. Не съм дете.
Той се отдръпна леко.
— Алис, имай кураж — каза. — И двамата смятахме, че ще бъдеш в по-голяма безопасност тук, ако Катрин очаква дете. Сега тя е доволна и положението ѝ е сигурно, а ти и аз можем да бъдем заедно.
— Тайно — каза Алис горчиво. — Във входовете, тук, в градината с подправките по тъмно, нащрек да не би да ни следят.
Хюго сви рамене.
— Кой го е грижа? — запита той. — Обичам те, Алис, и те желая. Изпълних дълга си към Катрин, тя няма да иска повече. Ще ти взема къща в града, ако желаеш, и ще прекарвам нощите си там с теб. Можем да бъдем поне любовници! Искам те, Алис, това е единственото, което ме интересува!
Алис отдръпна ръце и ги пъхна под пелерината си.
— Исках да бъда твоя съпруга — каза тя упорито. — Днес баща ти получи писмо от епископа, в което се обясняваше как може да се извърши анулиране. Бяхме много близо до възможността да се освободим от нея. Исках тя да си отиде. Исках да легна с теб в господарската спалня, не в някоя малка къща в града.
Хюго я хвана за раменете и я разтърси леко.
— Внимателно, моя Алис — каза той предупредително. — Говориш като жена, която иска да скочи много нависоко. Бих те приел от любов, желая те в леглото си. Готов съм да легна с теб в някоя канавка, върху билките, тук и сега. Мен ли искаш или името ми?
За миг Алис почувства как се вцепенява, после се раздвижи в ръцете му.