Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Алис вдигна въпросително поглед към него.
— С кралицата е свършено — каза той, като говореше ниско. — Предполагам, че това ще е поредният развод. Или ще я провъзгласи за своя държанка и ще се върне към римокатолическата църква. Той е вдовец сега, когато Катерина е мъртва.
— Би могъл да се върне към папата? — попита Алис слисано.
— Може би — каза тихо лорд Хю. — Кралица Ан скоро ще си отиде, това е сигурно. Помятане, вина… — той млъкна, без да довърши.
— Значи той може да върне властта на папистките свещеници? — попита Алис.
Лорд Хю хвърли поглед към нея и се изсмя кратко.
— Да — каза той. — Може все пак да се намери безопасен манастир за теб, Алис. Какво ще кажеш за това?
Алис поклати объркано глава.
— Не знам — каза тя. — Не зная какво да мисля. Толкова е внезапно!
Лорд Хю се изсмя с краткия си смях.
— Да — каза той. — Трябва да си много бърз, за да следиш ходовете на кралската съвест. Изглежда, че сега и този брак се оказа против волята на небето. И звездата на рода Сиймор изгрява.
Той кимна към кожена кесия с писма.
— Тези дойдоха по вестоносец — каза той. — Прегледай ги и виж дали има нещо, което би трябвало да узная.
Алис разчупи печата върху първото. Беше написано ясно и просто, на английски, а датата беше от януари.
— От вашия братовчед, Чарлс — каза тя. — Пише, че ще има нови закони срещу просията — прочете тя.
Лорд Хю кимна.
— Пропусни тази част — каза той. — Можеш да ми я прочетеш по-късно.
— „Не помним по-студена зима от тази“ — прочете Алис. — „Темза е замръзнала и баржите не могат да се използват. Лодкарите, които превозват хора през реката, понасят много лишения, гладуват от липса на работа. Лодките на някои от тях са заседнали здраво в леда и са разбити. Говори се, че ще има зимен празник.“
Лорд Хю махна с ръка.
— Прочети ми това по-късно — каза той. — Нещо, което засяга севера? Някакви нови данъци?
Алис поклати глава.
— Пише за злополуката с краля, паднал по време на турнир.
— Вече знаех за това. Нещо друго?
— Предлага да пишете, предявявайки претенциите си за манастирските земи, които граничат с чифлиците ви — каза Алис. Почувства как устните ѝ оформят внимателно всяка дума, докато си мислеше за обширните плодородни нивя от двете страни на реката. Майка Хилдебранд обичаше да се разхожда в ливадите преди сенокос, вдъхвайки опияняващия аромат на цветята, които растяха диви и буйни сред тревата. В лятна вечер уханието им се прокрадваше през реката до градините, до стаите, дори до параклиса, като сладък, създаден от природата тамян. Сега тези земи бяха чужда плячка — принесени в жертва.
— Той пише: „Вие с Хюго сте възхвалявани заради товарите, които сте изпратили на юг, и за преданото си усърдие. Сега е времето да поискате от краля да възнагради труда ви. Той е готов също и да предложи пари за земите, заеми с добри условия, или замяна на земи. Казват, че един заем, взет за три поколения, би се изплатил многократно.“
Старият лорд кимна.
— Три заема със срок за изплащане двайсет и една години всеки — каза той меко. Поклати глава: — За мен е добре, но какво ще стане с Хюго? Има ли още нещо?
Алис обърна страницата.
— Цените на житото, въглищата и говеждото — каза тя. — Цените на кожите и виното.
— Още нещо за севера? — попита лорд Хю.
— Не — отвърна Алис. — Но законите срещу скитниците ще се отразят на земите ви.
Замълчаха за миг: старият лорд се взираше дълбоко в огъня, сякаш искаше да види ясно пътя си през промените, които се задаваха.
— Другото писмо — каза той рязко. — Преведи ми го. То е от наместника на епископа, а той пише на латински. Прочети ми го на английски.
Алис взе листа и придърпа столчето си до масата. В писмото си наместникът на епископа изброяваше в общи линии приемливите поводи и основания за анулиране на брака между лейди Катрин и лорд Хюго. Алис почувства как лицето ѝ внезапно пламва. Вдигна поглед към стария лорд. Той я гледаше насмешливо.
— Мога да отпратя старата проклетница. Яловата стара проклетница. Да я отпратя и да освободя Хюго. — Широка усмивка, лъчезарна като тази на сина му, смекчи чертите на мрачното му лице. — Успях! — каза той. — Ще освободя Хюго. Сега той ще си вземе някоя млада и закръглена нова съпруга с тлъста нова зестра, а аз ще доживея да видя наследника на името ни!
Изражението на Алис беше кисело.
— Значи не знаете?
— Какво да знам? — попита той, лицето му потъмня. — Изплюй камъчето, момиче, ти си източникът, от който научавам женските клюки. Трябва да ми съобщаваш каквито новини научиш, в момента, щом ги чуеш.