Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
— Теб — каза тя. Той я прегърна силно, а студът и болката в корема ѝ се разтопиха в мощен прилив на желание. — Теб — повтори тя.
— Ще намерим някакъв начин — каза Хюго тихо. — Не се страхувай толкова, Алис. Ще намерим начини да бъдем заедно, и ще се обичаме. Не се страхувай.
Алис, затоплена и сгушена в наметалото му, отпусна глава на рамото му и каза:
— Ако тя умре…
Хюго застина неподвижно.
— Ако тя умре… — повтори Алис.
Той я отдалечи от себе си и огледа лицето ѝ, сините ѝ невинни очи.
— Това би било трагедия — заяви твърдо. — Недей да си мислиш, че ще посрещна на драго сърце този начин да се освободя от нея, Алис. Не допускай грешката да мислиш, че ще го позволя. Признавам, че подобна мисъл не ми е чужда. Пожелавал съм смъртта ѝ безброй пъти. Но никога не бих го сторил, Алис. А онзи мъж или жена, който стори зло на Катрин, ще бъде мой враг до живот. Мразил съм я — но тя е моя съпруга. Тя е лейди Катрин, господарката на Касълтън. Дължа ѝ закрилата си. Нареждам ти, настоявам, да направиш всичко по силите си тя да е здрава и щастлива. Тя е жена като теб, Алис. Изпълнена с желание и копнеж също като теб, като всяка жена. Може да е алчна, двамата с нея може да се държим в леглото по всевъзможни извратени начини. Но тя не е лоша жена. Не заслужава смърт. Няма да обмислям тази възможност. А тя ти се доверява, предоставяйки се на грижите ти.
Алис кимна.
— Заклеваш ли се да я закриляш? — попита Хюго.
Алис срещна напрегнатия му поглед.
— Кълна се — каза тя спокойно. Усети в устата си лютивия вкус на лъжливата клетва.
— Трябва да вървя — каза Хюго. — Ще ме търсят. Хайде да се видим утре, Алис, ела сутринта в конюшните, ловният ми кон е болен, ще видиш какво му е и тогава ще можем да бъдем заедно. — Той я целуна нежно, бързо, по устата, а после се обърна и си отиде. Тя чу как вратата към коридора се затръшна, когато той влезе вътре, оставяйки я сама в градината.
— Ако тя умре… — изрече тихо Алис към осветената от луната градина, под ледената светлина на луната. — Ако тя умре, той ще се ожени за мен.
Глава 14
На другия ден Алис успя да се измъкне и да отиде при конюшните едва преди пладне. Лейди Катрин страдаше от болка в гърба и нареди на Алис да я разтрие с масла и есенции. Алис разтриваше широкия ѝ месест гръб с усилващо се нетърпение. Лейди Катрин, просната на леглото, пъшкаше от задоволство и не я пускаше да си върви. Ръцете на Алис натискаха грубо, с омраза, плътта на другата жена: злобата бе пресушила целебната им магия. Едва сдържаше порива си да я щипе. След като приключи с втриването на маслото, по гладкия бял гръб на Катрин имаше червени ивици.
— Това беше добре, Алис — каза тя, в рядък миг на задоволство.
Алис направи реверанс, събра мазилата си в кошницата, и се шмугна като котка вън от стаята. Почти хвърли кошницата си на Морах и хукна към стълбите, затича надолу по виещите се каменни стъпала, през залата; излезе през кухненската врата и заобиколи до конюшните.
Нямаше полза. Хюго си беше отишъл. Слабоумното момче, което работеше с конете, ѝ се усмихна с празната си усмивка.
— Къде е младият лорд? — попита тя рязко. — Беше ли тук?
— Отиде си — каза момчето. — Отиде си отдавна, отдавна.
Алис потръпна и сключи пръсти, скрити в ръкавите, за да пропъди сянката на суеверен страх.
— Отиде си отдавна, отдавна — каза отново момчето.
Алис се обърна и тръгна обратно към замъка. Отделението за любимия кон на Хюго в конюшнята беше празно, той надали я беше чакал дълго. Изпита болезнено негодувание, задето той бе тръгнал така бързо; и разочарование, че е могъл да си отиде с такава лекота. Алис знаеше, че ако тя трябваше да го чака, би стояла там цял ден.
Видя го на обяд в средата на деня, той и отправи разкаяна усмивка и ѝ намигна, но не говориха. В гаснещата светлина на следобеда той излезе с коня си и хрътките си за лов на елени долу в долината, яздейки бързо покрай придошлата река, и тя го видя пак чак когато стана време за вечеря. Алис седеше на малката маса с останалите жени и гледаше тила на Хюго, където тъмната коса се къдреше. Представи си допира на тези копринени кичури между пръстите си и какво ли би било да докосне с ръка тила му. Имаше чувството, че би могла да го сграбчи и да го разтърси от страст — и от гняв. Приключиха вечерята рано и Хюго дойде при тях в галерията на жените.
— Пак ме боли гърбът — каза Катрин със слаб глас и Алис загледа как тя се облегна на ръката на Хюго и влезе бавно в спалнята си. Докато вратата се затваряше, бдителният поглед на Алис видя как Хюго обвива ръка около талията на жена си. Алис го зачака да пожелае лека нощ на Катрин и да излезе отново при нея, Алис, докато тя седеше с другите жени край огнището. Вратата остана затворена. Алис долови насмешливата усмивка в черните очи на Морах. От спалнята на Катрин не се чуваше нито звук.