Вещицата(Mъдрата жена)

Старият лорд избърсваше очите си и казваше на Алис да прочете отново същата част, а после се разсмиваше отново.

— Какъв разбойник е само! — възкликваше. — Но на света няма никой, който може да му устои! Не съм ли прав, Алис?

И Алис, сама в стаята в кулата с бащата на мъжа, когото обичаше, се подпираше на облегалката на стола му и кимваше.

— Неустоим е — казваше тя.

Старият лорд подръпна една от къдриците ѝ, която се спускаше от задния край на шапчицата ѝ.

— Още ли гориш по него? — попита той.

Алис кимна, обърна глава и му се усмихна.

— Обичам го — каза тя. — И той ме обича.

Старият лорд въздъхна и я погледна съчувствено.

— Той трябва да се сдобие с наследник — каза тихо.

— Знам — каза Алис. — Но можем да се обичаме.

— Може би — каза старият лорд: той имаше зад гърба си цял живот, изпълнен с разврат, любов и битки. — Може би, за известно време.

Катрин също получаваше писма. Той пишеше всяка седмица, за да се осведоми за здравето ѝ и да ѝ разкаже онези новини от Нюкасъл, които смяташе за подобаващи за нея.

„Аз познавам истинския Хюго“, прошепваше си Алис, докато Катрин четеше писмата му на глас пред жените. „Знам какво е правел всъщност онази нощ, за която казва на Катрин, че са излезли на вечерно плаване, а после са си легнали рано. На баща си той пише истината, и знае, че ще прочета писмата му, истинските му писма. Катрин не го познава, не и така, както го познавам аз.“

Алис беше по-щастлива в дългите студени дни, докато Хюго отсъстваше. Спеше нощем — дълбок сън, толкова сладък, че ѝ беше почти непоносимо да се събужда на сутринта. Сънуваше, че Хюго си е у дома, че тя е облечена в розово-кремавата рокля на Катрин, че се обляга на ръката на Хюго, докато се разхождат в градината, че е лято, разгарът на лятото, и че небето се усмихва на тях двамата. Сънуваше, че спи в голямото легло на Катрин, и че Хюго е обвил собственически ръка около нея. Сънуваше, че плава на търговския кораб на Хюго с високите мачти, плават до самия край на света, а Хюго е на руля, смеейки се заедно с нея, с очи, присвити, за да се предпазят от ослепителния блясък на слънцето върху високите вълни. Сънуваше, че заема мястото на Катрин на високата маса в голямата зала. Хюго ѝ издърпваше стола назад да седне, защото тя беше бременна с неговото дете. Всички лица, обърнати към нея, се усмихваха. Поздравяваха я, защото тя носеше наследника. Докато се събуждаше, ги чуваше да викат: „Лейди Алис!“