Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Вещицата(Mъдрата жена)
Вещицата(Mъдрата жена) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вещицата(Mъдрата жена)

Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:

Манастири и абатства рухват в пламъци по заповед на крал Хенри VIII. Една млада жена, оцеляла по чудо в такъв пожар, се озовава отново в суровия външен свят. Святото ѝ убежище е унищожено, тя не може да разчита на нищо друго освен на своята красота и магическите си умения. Влюбена в млад и красив, но женен благородник, Алис се обръща в отчаянието си към магията, за да ѝ помогне да стане негова жена.
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 232
Перейти на страницу:

Алис сви навъсено рамене.

— Имам Хюго — каза тя упорито. — Имам обещанието му. Все още не съм се превърнала в бедна стара вещица от тресавищата.

Очите на Морах светнаха лукаво.

— О, да — каза. — Забравям, че имаш Хюго. Каква радост!

Алис отпусна ръце.

— Това наистина е радост — каза тя предизвикателно.

Морах се ухили.

— Нима казах нещо друго? — запита тя. Засмя се. — Е! Кога ще я видя? Катрин. Кога ще я видя?

— Наричай я лейди Катрин — предупреди я Алис. — Предполагам, че можем да отидем да я видим и сега. Тя шие в галерията. Но си мери приказките, Морах. Нито думичка за магия, иначе тя ще се разправи и с двете ни. Вече не се бои, че съм ѝ съперница, но няма да устои на изкушението да се отърве от мен, ако ѝ дадеш доказателства, за да ме подложи на ново изпитание.

Морах кимна: лукавството се беше върнало в очите ѝ.

— Аз не забравям — каза тя. — Не мога да бъда купена с роклята на една никаквица. Ще мълча, докато бъда готова да проговоря.

Алис кимна и отвори вратата. Жените седяха в далечния край на галерията, жълтото зимно слънце се промъкваше през тесните процепи и блестеше върху ръкоделието им. Всички се обърнаха и загледаха втренчено, когато Алис въведе Морах в стаята.

— Във всеки случай — каза Морах, прикрила устата си с ръка, — не бях аз тази, която си послужи с магическите кукли, нали, Алис?

Алис стрелна Морах с яростен поглед и тръгна напред.

— Лейди Катрин — каза тя. — Позволете да ви представя моята сродница, Морах.

Лейди Катрин вдигна поглед от ръкоделието си.

— А, знахарката — каза тя. — Морах от тресавищата край Боус. Благодаря, че дойде.

Морах кимна.

— Не ми дължите благодарност — каза тя.

Лейди Катрин се усмихна, приела думите ѝ като комплимент.

— Защото не съм дошла по свой избор — продължи Морах дръзко. — Дойдоха до колибата ми и ме грабнаха от градината ми. Казаха, че го правят по ваши нареждания. Да разбирам ли, че съм свободна да си отида, ако пожелая?

Катрин беше поразена.

— Аз не… — поде тя. — Ами… Но, Морах, повечето жени биха се радвали да дойдат в замъка и да живеят с дамите ми, да се хранят добре, и да спят в истинско легло.

Морах се усмихна сияйно изпод гъстата си, сплъстена сива коса.

— Аз не съм „повечето жени“, ваша светлост — каза тя самодоволно. — Изобщо не съм като повечето жени. Затова ще ви бъда благодарна, ако ми кажете дали съм свободна да идвам и да си отивам, както пожелая?

Алис си пое рязко дъх, за да я прекъсне, но после се поколеба. Морах можеше да рискува, щом искаше, явно беше решила да се препира с лейди Катрин. Алис предпочете да избегне сблъсъка. Остави Морах да стои сама в средата на стаята, отиде да седне до Илайза и погледна бродерията ѝ.

— Разбира се, че си свободна — каза лейди Катрин. — Но имам нужда от помощта ти. Нямам майка или близки роднини, които да ме съветват. Всички ми казват, че ти си най-добрата знахарка в цялата страна, че те бива да помагаш при раждане и да отправяш проклятия. Вярно ли е?

— Не и за проклятията — каза Морах рязко. — Това са просто клевети и зловредни клюки. Не изричам проклятия и не правя магии. Но съм лечителка и мога да изродя бебе по-бързо от повечето бабувачки.

— Ще помогнеш ли за моето? — попита лейди Катрин. — Когато се роди през октомври? Ще обещаеш ли да ми помогнеш да родя здрав син през октомври?

Морах се ухили.

— Ако сте заченала здрав син през януари, мога да го изродя през октомври — каза тя. — Иначе… вероятно не.

Лейди Катрин се приведе напред.

— Сигурна съм, че съм заченала син — каза тя. — Можеш ли да определиш със сигурност? Можеш ли да ме увериш? Алис каза, че детето е момче, но можеш ли да разбереш това със сигурност? Можеш ли да прецениш дали е здрав?

Морах кимна, но не помръдна от мястото си.

— Мога да определя дали е момче или момиче — каза тя. — А по-късно ще мога да кажа дали е разположено както трябва.

Лейди Катрин ѝ направи знак да се приближи.

— Ако искам — каза Морах неотзивчиво, — мога да определя пола на едно дете — ако искам.

Лека вълна на потиснат трепет премина през жените. Рут хвърли поглед към Алис да види дали е изплашена от дързостта на сродницата си. Лицето на Алис беше ведро и спокойно. Знаеше, че Морах винаги се пазари упорито с този, който има нужда от услугите ѝ, а отношенията на самата Алис с лейди Катрин просто вече нямаше как да станат по-лоши.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 232
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)