Червена мъгла [bg]

— Можете да влезете тук, но ако нямате печат на ръката, никога няма да излезете — казва пазачът.

Не мога да реша дали се шегува. Името му е М. П. Мейкън, според служебната му значка. Обажда се по радиостанцията в контролния център, за да отворят вратата. Чува се шумно бръмчене на електроника, тежката метална врата се плъзва встрани и се захлопва след нас. После се отваря втора врата. Виждам правила за посещения, изписани с червено, които ме предупреждават, че влизам в работно помещение, където са забранени отношения между затворнички и надзиратели. Плочките на пода са лъснати с восък и сякаш полепват по подметките на мокасините ми, докато следвам Мейкън по сивия коридор със заключени метални врати. На всеки ъгъл има огромни кръгли изпъкнали огледала.

Придружителят ми е с мощна фигура и има напрегнат вид, сякаш се готви за битка. Кафявите му очи непрестанно се оглеждат внимателно. Стигаме до една врата, която е леко открехната. Излизаме в двора на жегата. Над нас се носят мрачни облаци, които изглеждат, като че ли бягат от приближаваща опасност. В далечината проблясват светкавици и се чуват гръмотевици. Първите капки дъжд са с размера на монети от четвърт долар, когато падат на земята. Усещам мирис на озон и прясно окосена трева. Дъждът се просмуква в тънкия памук на ризата ми. Вървим бързо.

— Мислех, че бурята ще почака малко — казва Мейкън и вдига очи към притъмнялото небе, което всеки момент ще се разцепи над нас. — По това време на годината има бури всеки ден. Започва се със слънце и синьо небе, невероятно красиво. После към четири-пет следобед се разразява буря. Но пък прочиства въздуха. Довечера ще захладнее приятно. Така е в тази част на страната. Но през юли и август става непоносимо.

— Навремето живеех в Чарлстън.

— Е, значи знаете. Ако можех да си взема отпуск през лятото, вероятно щях да се отправя натам, откъдето идвате. В Бостън сигурно е поне с двайсет градуса по-хладно — добавя той.

Не ми е приятно, че знае точно откъде идвам. Но си напомням, че не е трудно да се сетиш за това. Всеки, който провери, ще научи, че работя в Кеймбридж, а най-близкото летище е „Логан“ в Бостън.

Той отключва външната врата и ме повежда по пътека с високи огради с бодлива тел отгоре. „Браво“ не изглежда по-различно от останалите отделения. Но когато вратата се отваря и влизаме вътре, долавям общата потиснатост и мъка, които сякаш са се просмукали в излъскания сив цимент и тежката зелена стомана. Контролната зала на второ ниво е зад еднопосочно огледало, точно срещу входа. Има и пералня, машина за лед, кухня и кутия за подаване на оплаквания.