Червена мъгла [bg]

— Няма откъде да го знам.

— Катлийн лъже за това сега, когато Дон има неприятности. Не иска да я смятат за виновна поради близките им отношения. Особено човек, който може да й помогне. Например вие. Или важен адвокат. Катлийн ще каже онова, което смята, че е полезно за нея.

— Какво имахте предвид с думите „когато излезе“? — повтарям въпроса си.

— Знаете, че в наши дни всеки е осъден по грешка — отговаря тя.

— Нямах представа, че някой може да си мисли така за Катлийн Лоулър.

— Тя няма да си върне Сок, освен ако той не доживее до дълбоки старини — казва Тара Грим, сякаш тя лично ще се погрижи за това. — Радвам се, че е при вас. Ще ми бъде неприятно, ако едно от спасените и обучени от нас кучета отново се окаже бездомно или попадне в лоши ръце.

— Мога да ви уверя, че Сок никога няма да е бездомен или в лоши ръце.

Никога не бях виждала животно, което да е толкова привързано към мен и да ме следва навсякъде като сянка.

— Повечето ни хрътки са от състезателната писта в Бирмингам. Оттам дойде и Сок — обяснява ми тя. — Пенсионират ги, а ние ги вземаме, за да не ги приспят завинаги. Хубаво е да се напомня на затворничките, че животът е дар от Бога, а не право. Може да бъде отнет или даден. Когато взехте Сок, не знаехте, че принадлежи на Дон Кинкейд, нали?

— Той беше в задната стаичка в една неотоплена къща в Сейлъм през зимата и нямаше храна.

Директорката може да разпитва, колкото си иска. Не възнамерявам да споделям кой знае какво с нея.

— Взех го у дома, докато решим какво да правим с него.

— А после Дон се е появила, за да го вземе — обажда се Тара. — Дошла е в къщата ви онази нощ, за да си вземе кучето.

— Интересно откъде сте чули това — отговарям и се чудя откъде ли й е хрумнала подобна абсурдна идея.

— Вашият интерес към Катлийн е загадка за мен — казва тя. — Не смятам, че е най-разумният ход за човек във вашето положение. Споделих това с господин Бразо, но той, естествено, не пожела да ми обясни истинския ви мотив за срещата с Катлийн. Нито пък защо сте толкова мила с нея.

Нямам представа за какво говори.

— Ще бъда откровена — казва директорката. — В определени часове през деня затворничките, които имат привилегията да ползват имейл, получават достъп до компютърната зала. Всичко, което изпращат и получават, минава през имейла на затвора, който се наблюдава внимателно; има и филтри. Знам, че тя ви е писала през последните месеци.

— Значи знаете също, че така и не й отговорих.

— Наясно съм с всички връзки на затворничките с външния свят, независимо дали става дума за имейли или обикновени писма по пощата.