Червена мъгла [bg]

— Е, представи си вече да не знаеш как изглеждаш — казва окованата жена срещу мен.

Най-голямата й мъка е външният й вид, а не смъртта на Джак Филдинг и момчето, което е прегазила в пияно състояние.

— Имах невероятна възможност. Пропуснах истински шанс да стана известна — продължава тя. — Актриса, модел, прочута поетеса. Имам великолепен глас. Вероятно можех да композирам свои собствени песни и да стана певица като Кели Кларксън. Разбира се, когато бях млада, още нямаше „Американски идол“, а и повече приличам на Кейти Пери, особено ако тя също беше изрусена. Предполагам, че все още бих могла да стана прочута поетеса. Но успехът и похвалите са по-достижими, ако си красива, а аз бях. Навремето бях способна да спра движението. Хората ме зяпаха. Външният ми вид можеше да ми осигури желаното.

Катлийн Лоулър е неестествено бледа от годините, които е прекарала в затвора, скрита от слънцето. Тялото й е меко и безформено, не дебело, но отпуснато от заседналия живот. Гърдите й са увиснали, а бедрата й се разливат по седалката на пластмасовия стол. Някога съблазнителната й фигура сега е безлична като бялата затворническа униформа, която носят жените в „Браво“.

— Имам чувството, че вече не съм човешко същество, а съм еволюирала в обратната посока, върнала съм се към примитивно съществуване — казва тя саркастично с провлечения си южняшки акцент. — Знам, че вероятно се чудиш какво искам да кажа — отбелязва Катлийн, а аз си припомням нейните стари снимки, включително онези от ареста й през 1978 г., след като двамата с Джак били заловени да правят секс. — Но когато го видях в онова ранчо близо до Атланта… Е, тогава бях страхотна. Дълга копринена коса, едър бюст, задник като джорджийска праскова, дълги крака и огромни златистокафяви очи. Джак ги наричаше тигрови. Странно е как някои неща се предават, като че ли си бил програмиран в утробата или пък при зачеването. И не можеш да избягаш от тях. Рулетката се завърта и спира, номерът ти се появява и ставаш такъв, колкото и да се опитваш да се промениш, или пък въобще не се опитваш. А другите събития и хора само подсилват ангелското или дяволското, победителя или губещия у теб. Всичко се определя от завъртането на колелото. Решено е, а ти няма как да го промениш. Ти си учена. Не ти казвам нищо, което да не знаеш за генетиката. Сигурно разбираш, че природата няма как да се промени.

— Преживяното от хората също има голямо значение — отговарям.

— Можеш да го видиш и при кучетата — продължава Катлийн, без да се интересува от мнението ми. — Например хрътка, към която са се отнасяли лошо — тя ще реагира по определен начин на дадени неща и ще е доста чувствителна. Но е или добро, или лошо куче. Или може да бъде обучена, или не! Мога да извадя на бял свят онова, което вече е там, и да го дооформя. Но не мога да променя това, което е кучето по рождение.

Тя приключва, като ми казва, че двамата с Джак били сродни души и тя направила с него точно това, което направили на нея. По онова време не го разбирала, дори не можела да го осмисли, макар да била служителка в социалната служба и терапевт. Твърди, че самата тя била изнасилена на десетгодишна възраст от местния методистки свещеник.