Червена мъгла [bg]

4

Откакто е преместена в обезопасеното отделение, Катлийн Лоулър е заключена по двайсет и четири часа в денонощието в килия с размера на барака за инструменти, от която има изглед през метална мрежа към тревата и стоманените огради. Вече не вижда масите за пикник, пейките, нито цветните лехи, които бе описала в имейлите си до мен. Рядко вижда дори друга затворничка или спасено куче.

През часа, определен за раздвижване, тя се разхожда в „досадни идеални квадрати“ на малка заградена площадка, а един надзирател я наблюдава от стол, поставен до яркожълт охладител. Ако Катлийн поиска да пийне вода, й подават малка картонена чашка през оградата. „Забравила съм човешкото докосване, допира на пръсти и какво е да те прегръщат“, казва тя драматично, сякаш е в „Браво“ цял живот, а не само от две седмици. Твърди, че да си тук е все едно да си в отделението за осъдени на смърт.

Вече няма достъп до имейл, нито до другите затворнички, освен ако си крещят от килия в килия или си подават сгънати бележки под вратите — усилие, което изисква забележителна изобретателност. Разрешено й е да пише ограничен брой писма всеки ден, но не може да си позволи марки и е много благодарна, когато „заети хора като теб си правят труда да мислят за хора като мен и да им обърнат малко внимание“. Когато не чете и не пише, гледа малкия телевизор, изработен от прозрачна пластмаса, с устойчиви гайки, които затворничките да не могат да развинтят. Телевизорът няма вградени колони и сигналът е слаб, което според нея се дължи на „цялата електромагнитна намеса в „Браво““.

— Шпионират ни — твърди тя. — Всички тези мъже надзиратели имат възможност да ме видят гола. Заключена съм тук сама, а кой е свидетел на онова, което всъщност става? Трябва да се върна там, където бях.

Тъй като й е позволено да взема душ само три пъти седмично, тя се тревожи за хигиената си. Чуди се кога ще й разрешат да си направи прическа и маникюр, тоест да й ги направят затворнички, които не се справят особено добре. Тя раздразнено ми показва изгорялата си от изрусяване къса коса. Оплаква се от проблемите, които е причинило затварянето й тук на външния й вид. „Тук вечно те унижават и така те тормозят.“ Огледалото от полирана стомана над мивката в килията й напомня непрестанно за истинското й наказание и за законите, които е нарушила. Казва го, сякаш самите закони са нейните жертви, а не човешките същества, които е изнасилила или убила.

— Опитвам се да се успокоявам, като си мисля, че все пак това не е истинско стъклено огледало — казва ми тя от другата страна на пластмасовата масичка. — Всичко, което отразява нещо тук, е предназначено да предизвика изкривяване, не мислиш ли? По същия начин, по който се променя телевизионният сигнал. Значи, когато се оглеждам, образът ми също е изкривен. Може би в действителност не изглеждам точно така.