Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Младият ранчеро, който беше придружил групата до платото, настоя за спазване на правилата. Макар и прост ранчеро, той беше от класата на рико и понеже беше смел човек, отстояваше правата на Карлос дори и пред мустакатите и намръщени военни.
— Слушай, Карлос! — извика той, докато се вършеха приготовленията. — Виждам, че си решен на тая лудория; а щом не мога да те отвърна от нея, няма да ти преча. Но ти не ще изложиш на опасност живота си за нищо. Ето кесията ми! Обзалагай колкото искаш!
Казвайки това той подаде на ловеца една кесия, в която, според обема й, имаше сигурно много пари.
Карлос погледна известно време кесията, без да отговори. Явно бе, че се зарадва на това благородно предложение. От израза на лицето му личеше, че е дълбоко трогнат от любезността на младежа.
— Не — каза най-сетне той, — не. Дон Хуан. Благодаря ти от все сърце, но не мога да приема кесията ти. само една унция, нищо повече. Бих искал да я заложа срещу коменданта. — Заложи всичките, ако искаш — настоя ранчерото.
— Благодаря, дон Хуан! Само една — с моята ще станат две. Две унции! Честна дума, това е най-крупният ми облог досега. Vaya!67 Беден ловец да залага две унции!
— Добре тогава — отвърна дон Хуан. — Щом ти не искаш, аз ще ги заложа. Полковник Вискара! — извика той, като се обърна към коменданта. — Предполагам, че бихте искали да си възвърнете загубеното в предишния облог. Карлос ще приеме облога ви за една унция, но аз ви предлагам да заложим по десет!
— Прието! — каза принудено комендантът.
— Смеете ли да удвоите сумата? — запита ранчерото.
— Дали смея, господине? — отвърна полковникът, раздразнен от това предизвикателство в присъствието на околните зрители. — Да я учетворим, господине, ако желаете!
— Добре, учетворяваме я! — отсече другият. — Четиридесет унции, че Карлос ще извърши подвига!
— Стига! Предайте облозите.
Златните монети бяха наброени и предадени на един от присъствуващите; определиха и съдиите.
Тъй като приготовленията бяха вече привършени, зрителите се оттеглиха по-навътре в равнината и оставиха на скалата само ловеца и коня му.
ГЛАВА СЕДМА
Всички гледаха с напрегнато внимание. Не изпускаха нито едно движение. Най — напред той слезе от седлото, свали плаща си и го предаде назад, за да не му пречи. След това прегледа Шпорите си, за да види дали каишките са добре закопчани, пристегна пояса и нахлупи здраво сомбрерото на главата си. Кадифените си калсонеро68 той закопча почти до глезените, така че кожените им краища да не се отмятат и да му пречат. Ловджийският нож и камшик бяха предадени на дон Хуан.
След това се обърна към коня си, който през всичкото време извиваше гордо шия, сякаш отгатваше, че е призован да извърши някакво необикновено дело. Най-напред грижливо бе прегледана юздата. Големият мундщук — един мамелюк69 — бе грижливо разгледан дали няма някой недостатък, или пукнатина в метала. Оглавникът бе затегнат както трябва, след това бяха подробно разгледани и поводите. Те бяха стегнато и гладко изплетени от конски косъм. Кожен ремък би могъл да се скъса, но подобна опасност не съществуваше за такива въжета.
Дойде ред на седлото. Като мина и от двете страни, Карлос опита двата кожени капака на стремената, както и самите големи дървени стремена70. Подпругата на седлото беше последната и най-важна цел на прегледа. Той откопча токите от двете страни, после ги затегна, като си помагаше с коленете. Когато здравият кожен ремък бе затегнат колкото трябва, под него не можеше да се провре и върхът на пръст.
Нищо чудно в това, че той; беше толкова предпазлив. Скъсяването на един ремък или изхлузването на една тока можеше да го прати на оня свят.
Като се убеди, че всичко е в ред, той сбра поводите и се метна пъргаво на седлото.
Отначало обиколи скалата, като мина на няколко фута от ръба и. Това той направи, за да укрепи и своите нерви… и тия на коня. После мина в тръс, след това в лек галоп. Самото това минаване беше вече страхотна гледка. За тия, които наблюдаваха от долината, тя беше едно красиво, но страшно зрелище.
Не след много той се върна към платото, пусна коня в галоп — ход, с който възнамеряваше да наближи скалата — и го спря внезапно, така, че конят почти падна на една страна. После пак се впусна в същия галоп и спря отново коня, като повтори тази маневра най-малко дванадесет пъти с лице ту към скалите, ту към платото. Този галоп, разбира се не беше най-голямата скорост на животното. Тя беше повече, отколкото би могло да се изисква. Да се спре препускащ кон след изминаване на две конски дължини е напълно невъзможно, дори ако се пожертвува животното. И изстрел в сърцето му не би могъл да го спре на такова късо разстояние. В случая можеше да се изисква само умерен галоп и съдиите обявиха, че приемат бързината, показана досега. Запитал ги бе Карлос! Най-после всички видяха как той обърна коня си към скалата и седна здраво на седлото. Решителният израз в очите му показваше, че е настъпил часът на крайното изпитание.
67
Vaya (исп.) — Гледай!
68
Calzoneros — бричове или панталони; обикновено от памучно кадифе или мека кожа. Краищата им са от по-корава кожа с щамповани украшения. Встрани са цепнати почти до кръста и при хубаво време се носят разкопчани. Когато е студено, се закопчават с редица лъскави островърхи копчета, често пъти от скъп метал.
69
Мамелюк — се нарича обикновеният испански мундщук. Той разтваря много добре устата и изправя коня на задните му крака с най-малко усилие от страна на ездача. Трябва да се използува много внимателно. Поводите, употребявани от мексиканците, са обикновено от плетени конски косми и са често украсени с пискюли, сребърни, а понякога и златни халки.
70
Стремена — мексиканските ездачи не познават железните стремена. Големи парчета дърво с издълбани в тях прорези за стъпалото заместват желязото. За американеца те изглеждат тежки, още повече че имат триъгълни капаци от дебела кожа, които покриват и ходилото. Но те са полезни, като имаме предвид опасностите, на които е изложен кракът и глезенът от бодлите на кактусите и агавето.