Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Слушай добре какво ще ти кажа! — говореше строго, но в гласа му звучеше умора. Явно изобщо не му беше до това, да нарушава съня на престъпниците.
— Ще излезеш оттук под гаранция. Само за тази нощ обаче. Разбра ли? Не искам от теб никакви своеволия. И да не ти минава през ума да си плюеш отново на петите. Направиш ли подобна дивотия, после няма измъкване, повярвай ми!
Роко му вярваше. Не разбираше само защо трябва да го лашкат нагоре-надолу в тая късна доба. На следващата сутрин го чакаше тежка среща с психоложката. Можеха просто да го оставят да се наспи като хората.
Едва сега забеляза, че над рамото на началника наднича мъж на средна възраст с прошарена по слепоочията късоподстригана коса. Непознатият изгледа загрижено младежа, сякаш да се увери, че не е пострадал след срещата с представителите на властта. След това почти избута пазителя на реда от прага.
Новодошлият нахлу в тясната килия. Тялото му изпълни пространството между четирите варосани стени.
— Роко, нали така? — Онзи постави ръка върху рамото му. Момчето примига. Нямаше представа откъде се взе тази нощна птица.
— Адвокат ли сте? — попита с недоверие младежът.
— С адвокатите ще говорим утре. Сега просто ела да те отведа вкъщи.
— Не разбирам защо е цялата тази олелия. Спокойно мога да прекарам нощта и тук. Умирам за сън.
Роко се надигна с неохота. Мразеше непредвидените промени в графика. Тъкмо беше започнал да свиква с обстановката.
— Ела! Ще усетиш разликата, уверявам те…
Роко бутна в джоба парите и ключовете, които лежаха върху шкафчето до леглото. Пазителите на реда услужливо му бяха прибрали мобифона, документите и ключа от колата. Така че нямаше за какво друго да се тревожи.
— Утре в осем да си на линия — изръмжа началникът.
— Да го направим в десет, а? — Мъжът, който не отместваше ръката си от рамото на задържания, смигна приятелски на полицая. Началникът бутна под носа на чужденеца лист хартия и посочи къде да подпише. Младежът се подчини, без да прояви интерес към написаното.
„Ама, че бъркотия!“ — помисли си Роко, тътрейки крака след неочаквания нощен посетител. Той тропна изтерзаното си тяло върху предната седалка на тъмен субару форестър и закопча шумно колана. Мъжът се настани до него и завъртя ключа. Машината изрева.
Роко отпусна глава върху облегалката.
„Дано само ме оставят да поспя!“
Това беше най-съкровеното му желание. И искрено се надяваше мъжът със субаруто да няма други планове за остатъка от нощта.
8
Домакинът наля три пръста ледено пенливо вино във висока чаша и подаде питието на госта. Откакто бяха стъпили в къщата, не бяха разменили нито дума.
Въпреки изтощението, момчето се нахвърли лакомо върху току-що извадената от огнището домашна баница. Буташе нетърпеливо залъците в устата, режеше парчета прясно сирене, ронеше най-едрите зърна от гроздето.
Мъжът се въртеше около него, но избягваше да среща погледа му. Не задаваше въпроси, не натрапваше гостоприемството си, опитваше се да бъде колкото е възможно по-незабележим.
Когато гостът засити глада си, домакинът седна в отсрещния край на масата и си наля чаша вино. Отпи бавно и посочи към огромното сгъваемо канапе.
— Ще ти постеля тук. Наспи се добре! Утре ще те събудя в девет.
Роко въздъхна.
— Ченге ли си? — попита мрачно момчето, срещайки за първи път уморения поглед на мъжа със субаруто.
Домакинът се засмя.
— Далече съм от тоя бизнес.
— Защо тогава ме домъкна тук?
Онзи поднесе чашата към устните си.
— Представих си, че в къщата е малко по-уютно от килията. Пък и всичко на масата е екологично чисто. Можеш да ядеш на воля.
„Странен тип“ — изкриви устни Роко. Земята под краката им гори, а единствената грижа на този е всичко на масата да е екологично чисто!
Роко огледа огромната трапезария, която преминаваше в просторен салон на две нива. Нощните събития бяха прогонили съня от клепачите му и той заразглежда с любопитство интериора.
— Твоя ли е къщата? — попита момчето. Непознатият кимна.