Микро
- Автор: Крайтон Майкл, Престон Ричард
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978–954–655–287–7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Микро». Краткое содержание книги:
Седем специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис“ ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката. Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадаш във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.
„Микро“ изправя природа срещу технологии в типичния за Крайтън стил. Довършен от автора на научнопопулярна литература Ричард Престън, този рушащ границите трилър смесва научните факти със завладяваща художествена измислица, за да създаде поредния вълнуващ технологичен шедьовър.
Вселена, която е твърде малка, за да се види, но е твърде опасна, за да се подмине…
Питър тъкмо беше прибрал кобрата в кутията, когато се появи Рик Хътър. Хътър бе на двайсет и четири, етноботаник. Напоследък изучаваше болкоуспокояващите вещества, откривани в кората на дървета от екваториалните джунгли. Както обикновено Рик носеше избелели джинси, дочена риза и тежки кубинки. Имаше късо подрязана брада и вечно намръщена физиономия.
— Виждам, че не носиш ръкавици — отбеляза той.
— Не нося — съгласи се Питър. — Станах доста уверен…
— Когато работех на терен, трябваше да нося ръкавици — прекъсна го Рик. Никога не пропускаше възможността да напомни на останалите в лабораторията, че наистина е работил на терен. Докарваше го така, сякаш бе прекарал години по някой затънтен приток на Амазонка, докато всъщност четири месеца бе правил проучвания в един национален парк на Коста Рика. — Един носач от експедицията не носеше ръкавици и веднъж се наведе да отмести камък. Бам! Някаква tercopelo заби зъбите си в него. Амазонска пепелянка, два метра дълга. Наложи се да ампутират ръката му. Изкара късмет, че оживя.
— Аха — отвърна Питър с надеждата, че Рик ще продължи по пътя си. Харесваше го, но той имаше навика да наставлява всекиго.
Човекът в лабораторията, който наистина не понасяше Рик Хътър, бе Керън Кинг — висока млада жена с тъмна коса и ъгловати рамене. Тя изучаваше паяжините и отровата на паяците. Беше чула историята на Рик за змийското ухапване и не се сдържа. Работеше на една от масите и подхвърли през рамо:
— Рик, бяхте отседнали в туристическа хижа в Коста Рика Забрави ли?
— Глупости. Бяхме на къмпинг в джунглата…
— За цели две нощи — прекъсна го Керън. — Докато комарите не ви пропъдиха обратно в хижата.
Рик я изгледа кръвнишки. Лицето му почервеня и той отвори уста да каже нещо, но не го направи. Защото не можеше да отговори. Вярно беше — комарите там бяха същински ад. Беше се уплашил да не пипне малария или тропическа треска, затова се върна в хижата.
Вместо да се разправя с Керън Кинг, той предпочете да се обърне към Питър.
— Между другото, чух да се говори, че брат ти щял да пристигне днес. Нали той натрупа състояние с някаква новоизлюпена фирма?
— Така твърди.
— Е, парите не са всичко. Аз лично никога не бих работил за частния сектор. Това е интелектуална пустиня. Най-добрите умове остават в университетите, за да не им се налага да проституират.
Питър нямаше намерение да спори с Рик, който имаше твърдо и категорично мнение по всеки въпрос. Намеси се обаче ентомоложката Ерика Мол, която неотдавна бе пристигнала от Мюнхен.
— Аз пък мисля, че си като кон с капаци. Не бих имала нищо против да работя за частна компания.
Хътър вдигна ръце.
— Виждаш ли? Чиста проба проституция.
Ерика беше преспала с няколко души от биологическия факултет и като че ли не й пукаше кой знае за това. Показа му среден пръст и каза:
— Повърти се на това, Рик.
— Виждам, че си овладяла и местния жаргон. Наред с другите неща — отбеляза Рик.
— Нямаш си представа за другите неща — отвърна тя. — Няма и да ги получиш. — Ерика се обърна към Питър. — Както и да е, не виждам нищо лошо в частния сектор.
— Всъщност за каква точно компания става въпрос? — тихо попита някой. Питър се обърна и видя Амар Сингх, експерта по растителни хормони в лабораторията. Амар беше известен с практичното си мислене. — В смисъл, с какво се занимава, че е толкова преуспяваща? При това става въпрос за биологична компания, нали? А брат ти не беше ли физик? Как се получава?
Точно в този момент Джени Лин извика от другия край на лабораторията:
— Еха, вижте това! — Беше се вторачила през прозореца надолу към улицата. Отвън се чуваше ръмженето на мощни двигатели. — Питър, гледай. Това ли е брат ти?
Всички в лабораторията се скупчиха при прозорците.
Питър видя брат си Ерик на улицата — ухилен като хлапе и махащ нагоре. Стоеше до яркожълто ферари, прегърнал през рамо красива блондинка. Зад тях имаше второ ферари, лъскаво и черно като въглен.
— Две ферарита! — обади се някой. — Това са половин милион долара на асфалта.
Ръмженето на двигателите отекваше в научните лаборатории по Дивинити Авеню.