Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
— Значи сега си му ядосана, но няма да му се развикаш?
— Кога си ме чувала да викам?
— Нямам представа на кого си се метнала — безпомощно отвърна Тифани. — Даже като малка беше невероятно спокойна.
Защото големите драми ги разиграваха родителите й.
— Като се видя с Алан, ще му обясня, че трябва да е по-отзивчив към нуждите ми. — Бренди си наложи шеговит тон. — Не мога хем да съм достатъчно разумна, за да преценя, че е прекалено натоварен и сигурно е забравил, че се местя тази седмица, хем да горя от такава страст по него, че да не мога без присъствието му.
— Е… щом казваш. Но през първите години на брака ни, щом се озовяхме в леглото с баща ти, избухвахме в пламъци…
Бренди отдръпна слушалката от ухото си.
— О… мамо, не ми разправяй това!
— На този ранен етап връзката ви не бива да е толкова куртоазна. — Тифани се разведри. — Затова ти трябва нова рокля!
Бренди въздъхна мрачно.
— Ще отделя време да помисля. — Около три секунди.
— И непременно да си изрусиш косата. Че с това твое мише кафяво…
— Русо-кафяво. — Бренди разтърка между пръстите си цъфналите краища. Ако ги видеше, Тифани щеше да припадне.
— Да бе, русо-кафяво. Да се изрусиш!
Мобилният й избипка. Слава богу.
— Тифани, трябва да превключа. Ало?
— Бренди, ти ли си? Алан е.
— Да, Алан, познавам гласа ти. Чакай да затворя на мама — рече тя и ласкаво добави: — Алан, обещай ми, че няма да затвориш.
— Няма — унило промърмори той.
Страхотно. Само това й липсваше — един от онези разговори. Но не можеше да рискува той да затвори и по-късно да се оправдае с някакъв спешен случай. Беше го правил преди, а сега действително се налагаше да разговарят.
Превключи обратно на майка си.
— За вълка говорим, а той в кошарата. Сега трябва да обсъдя нещо с Алан, мамо, а после ще ти се обадя. — Когато не бе толкова уморена и можеше да контролира раздразнението си по-добре.
Прекъсна Тифани по средата на излиянията й за довиждане и се обърна към Алан:
— Къде се губиш? Притесних се. — Това звучеше по-добре от: „Ядосана съм ти“.
— В Лас Вегас съм. — Иначе равният му масачузетски акцент трептеше от някаква силна емоция.
— Лас Вегас! — Ама че глупачка беше! Нищо не подозираше. — Да не би някой да се е разболял? Какво се е случило?
— Разболял? Толкова ли не схващаш? — Алан направо крещеше. Дотук с неговата сдържаност.
— Аз…
— Гаджето ми е бременно. Току-що се ожених. И вината е изцяло твоя.
Три
Бренди немощно стискаше телефона и гледаше опулено апартамента, за чийто наем и обзавеждане бе похарчила луди пари, само за да бъде близо до Алан. Опита се да смели думите му.
Тя беше умна. Беше адвокатка. Думите бяха нейно оръжие, неин инструмент. Но не можеше да схване какво й каза той. Тук имаше някаква грешка.
— Алан, да не си пиян?
— Малко. Да не мислиш, че ми беше лесно да ти се обадя на трезва глава?
Лесно! На кого му беше лесно?
— Нещо не разбирам. Ти… имаш гадже?
— Сега ми е жена. Казвам ти, че това изобщо нямаше да се случи, ако се беше преместила в Чикаго заедно с мен.
Бренди съвсем се обърка.
— Мен ме приеха да уча право във „Вандербилт“, а теб приеха в Чикаго. Как да дойда с теб и едновременно да завърша?
— По дяволите, ще бъда лекар. Да не мислиш, че нямаше да мога да те издържам?
— Мисля, че тук не става дума за подобно нещо. Държах да бъда удовлетворена от това, което работя. Ти нали ме разбираше? — Вцепенението й отминаваше. Алан беше женен. Женен.
— Дрън-дрън.
— Спал си с друга жена. — Беше женен и щеше да има дете. Алан. Мъжът, който винаги си слагаше презерватив и настояваше тя да използва едновременно контрацептивна пяна.
— Не се ограничавах със спането… — Той снижи тон, сякаш не желае да го подслушат. — Слушай, и аз не умирах от желание да се женя, обаче тя е бременна. Трябва да се оженим, иначе ще съм кръгъл идиот.
— Ти вече си — захапа го тя.
Очевидно коментарът й не му хареса. Тонът му стана по-язвителен и той продължи с гнусните си обвинения:
— Още нещо. Ако не беше такава студенокръвна риба, нямаше да бъда лесна плячка.
Да, вцепенението отшумяваше и темпераментът й започваше да се надига.