Пред вратите на мрака [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553904
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пред вратите на мрака [bg]». Краткое содержание книги:
— Смятам, че трябва да намерим начин да върнем Пъг тук час по-скоро.
— Защо?
Амиранта се обърна и тръгна към замъка.
— Ела с мен — каза през рамо и без да чака Джим да го настигне, влезе забързано. Огледа се в дневната и попита четиримата млади магьосници: — Къде е Джейсън?
Един от тях посочи към вратата за малката стая, която Пъг обикновено ползваше за личен кабинет. Амиранта отиде при вратата, почука и я отвори. Джейсън седеше до бюрото и четеше с присвити очи някакъв документ под трепкащата светлина на свещ — малкият прозорец не успяваше да освети помещението дори посред бял ден.
— Да? — попита той очевидно необезпокоен от появата им.
— Пъг — каза Амиранта. — Трябва да го повикаш незабавно.
Джейсън се облегна назад.
— И как да го направя, след като нямам представа къде е?
Амиранта погледна многозначително Джим и продължи:
— Пъг може да е всякакъв, но със сигурност не е глупак. Дори да не знаеш къде е, сигурен съм, че се е подсигурил да се свържеш с него, в случай че възникне подобна необходимост — И тя възникна.
— Наистина ли? — попита младият магьосник и премести поглед към Джим.
— Мисля, че да — потвърди Джим.
— Добре тогава — Джейсън се надигна. — Елате с мен.
Взе свещта и ги поведе.
Качиха се на горния етаж и тръгнаха по коридор към кулата срещу тази, в която бе настанен Амиранта. Чародеят бе предполагал, че е празна, ако не се брои съоръжението — или заклинанието, — предизвикващо зловещото синкаво сияние, изникващо всеки път, когато към замъка се приближеше кораб.
Качиха се по витата стълба до най-горния етаж и Джейсън отвори вратата. Стаята беше празна, ако се изключеше един странен механизъм — две извити пръчки, поставени върху нещо, което приличаше на метал. Амиранта погледна Джейсън и попита:
— Цуранско ли е?
— Проектът да — отвърна Джейсън. — Но е работа на Пъг.
— Какво е това? — попита Джим.
— Разлом — отвърна Амиранта. — Това, което нашите приятели Звездните елфи наричат портал.
Джейсън отиде при един малък рафт до прозореца и взе от него платнена торбичка. Подаде свещта на Джим, коленичи и внимателно я развърза. Бръкна вътре и извади причудливо устройство: кутийка, изписана с непознати символи и оборудвана с ръчици и колелца.
— Това тук е изработка на един майстор от цуранско потекло в Ламът. Изглежда малко нескопосано, сравнено с древните цурански изделия. — И сви рамене, сякаш казваше нещо общоизвестно.
После постави устройството върху металната основа между двете пръчки, натисна една ръчка и се отдръпна.
— Да ви призная, не разбирам нищо от разломна магия. Трудна работа е и е извън сферата на моите интереси. Само Магнус и още неколцина схващат тези неща, но никой колкото Пъг. Той направи това в случай, че се наложи да го повикаме.
Внезапно помещението се изпълни със свистене, чу се пукот като от електрически заряд и между пръчките изникна сияние. Във въздуха се появи тъмно петно, което бързо се разширяваше — приличаше на мазнина, отразяваща светлина върху водна повърхност.
— Пъг всеки миг ще получи предупреждението. Ще се появи тук веднага щом може.
— Знаеш ли къде е отишъл? — попита Джим.
— Знаем само това, което ни казва — отвърна Джейсън.
След няколко сякаш безкрайни мига в разлома се появи дребен мъж с грижливо подкастрена брада. Пъг все още се обличаше като цуранските Велики — със семпла черна роба и кожени сандали.
— Какво има? — попита той веднага щом прекрачи при тях.
Джейсън кимна към Джим и Амиранта. Чародеят заговори пръв:
— Пъг, изиграха ни като глупаци.
Пъг смръщи вежди и попита:
— Какво искаш да кажеш?
— Ще ти обясня — отвърна Амиранта, — след като Джим ти разкаже какво е видял преди няколко дни в Джалпур. Но ще е добре към нас да се присъедини още някой.
— Кой?
— Трябва ни специалист по смъртта.
Пъг го погледна внимателно.
— Имам такъв човек. — Обърна се и вдигна ръка и чародеят веднага почувства, че магичната среда в помещението се сгъстява. За разлика от него, Джим усети само сърбеж в „тревожната цицина“.
— Вие двамата ме последвайте — рече след малко Пъг. После се обърна към Джейсън. — А ти прибери тази играчка, след като тръгнем.
И прекрачи в разлома.
— Джейсън — каза Джим. — Ако обичаш, прати вест на капитан Дженсън да вдигне котва и да се отправи към Крондор.