![Пред вратите на мрака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/2/1/pred-vratite-na-mraka-bg-download.jpg)
Пред вратите на мрака [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553904
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пред вратите на мрака [bg]». Краткое содержание книги:
Взе списъка с имена и го прибра. Беше ги запомнила и щеше да го изгори по-късно.
После разлисти доклада, оставен й от непознатия благородник, и го зачете. Остави го, взе го отново и го зачете пак.
Малко по-късно се обърна към вратата и извика:
— Уилоби!
Той се отзова веднага.
— Да, сестро?
— Три неща. Първо, имам ли заместник?
Въпросът, изглежда, го изненада, тъй като тя бе заместникът на отец-епископът.
— Ъ-ъ, не — рече той. — Искам да кажа, вие сте заместник, но сега, след като отец-епископът замина… тоест, ъ-ъ, той не е назначил друг да замества вас.
— Добре — заяви тя. — В такъв случай от този момент ти си моят заместник.
Той премигна, но отвърна:
— Щом така нареждате.
— Да, така нареждам. И тъй като сега аз съм най-старшият офицер от Ордена на запад от Малаков брод, можеш да си сигурен, че имам това право. — Мъжът на прага кимна повторно, макар все още да изглеждаше смутен. — Второ: да приготвят коня ми и провизии за една седмица.
— Конят ви? — повтори мъжът.
— Да — потвърди Сандрина. — Още днес заминавам по важна задача.
— Но кой… — почна той, после видя, че е втренчила поглед в него.
— Ти ще си старши, докато аз отсъствам.
— Аз? — Той отвори уста сякаш да възрази, но кимна и каза: — Ще наредя да приготвят коня ви, сестро.
Тя го изчака да излезе и едва тогава си позволи да изругае.
— Ах, ти, негодник мръсен.
Говореше на Крийган. Беше сбъркала целувката му със знак за стаена страст, каквато смяташе, че тлее между тях от години, но след като прочете доклада, се отказа от тази мисъл. Това бе само целувка на извинение.
„И освен това той не ми каза какво би направил по въпроса“.
Нямаше друг избор, освен да постъпи така, както смяташе за необходимо — да замине сама на мисия, която би могла да й коства живота.
Като ругаеше злощастията, които й носеха мъжете в този живот, тя тръгна към оръжейната, за да провери дали новият й ранг не й осигурява поне по-добра броня и оръжия.
4.
Магия на смъртта
Пъг вдигна ръка.
Двамата облечени в черни брони стражници при вратите на древния замък се стреснаха, когато във въздуха пред тях изникнаха трима мъже.
— Идваме да се срещнем с върховния жрец — заяви Пъг.
Амиранта погледна обсипаното с ярки звезди небе и попита:
— Някъде на изток сме, нали?
— В Риланон — рече Джим. — Това е храмът на Лимс-Крагма.
— Съвсем обяснимо — промърмори Амиранта.
На цялата планета Мидкемия никой не знаеше повече за смъртта и мъртвите от върховния жрец на Богинята на смъртта.
Двамата стражи изглеждаха обезпокоени от внезапната поява на тримата мъже, но от тях се искаше да охраняват портала само в случай на открита атака. Обикновено заниманията им се свеждаха до това да подканят пристигащите да отправят молитви към наскоро преселилите се в света на мъртвите. След още няколко секунди объркване единият махна на Пъг, че той и спътниците му могат да влязат.
Прекосиха просторното преддверие, украсено с фрески на Богинята на смъртта. Рисунки изобразяваха последния съдник на всеки простосмъртен като топло, добронамерено същество, което ги посреща с разтворени обятия в просторната зала на главната катедрала. От двете страни бяха поставени скамейки за молещите се и благоверните, а на стената отзад върху рафтове мъждукаха стотици свещи — пламъчето на всяка трябваше да осветява пътя на скъпия покойник към приемната на Лимс-Крагма.
Пъг спря за миг да погледне статуята на богинята в центъра на катедралата — беше висока дванайсет стъпки и бе протегнала ръка в приветствен жест, а в другата държеше сребърна мрежа. Символизмът бе повече от очевиден: никой не може да избяга от мрежата, но всички се приемат еднакво. Що се отнася до Пъг, той намираше внушението за иронично, може би защото досега бе проявил завидни умения да избягва срещата си с богинята, макар че сключената с нея сделка вече започваше да оказва своето влияние върху ума и сърцето му.
Трима свещеници се молеха пред статуята. Единият се обърна и се надигна.
— Пъг? Какво те води насам?
— Трябва да говоря с върховния жрец Марлуки — отвърна Пъг. — Въпросът е спешен.
— Че кога не е? — попита сухо свещеникът. — Но съм сигурен, че Светият отец ще се съгласи с теб. Последвайте ме.