Пред вратите на мрака [bg]

— Съгласен съм — рече Джим, — но бих искал да ми обясниш какво те кара да смяташ така.

— Пантатийците обитават далечните планини на запад от моя дом, но разказите за тях пътуват още по-надалече. Те са странна раса и неведнъж се е смятало, че вече са изчезнали или унищожени, но се оказва, че продължават да съществуват. Те се прекланят пред един древен женски идол, Майката на всички нас. Убиват без угризения всеки, който отказва да й служи. Изумрудената кралица, чиято армия спаси моята страна, преди да прекоси половината свят, за да дойде в Кралството, беше преобразен демон. — Амиранта внезапно се оживи. — Имаш ли представа колко забележително е това постижение?

Джим само поклати глава.

— Бих ти изнесъл дълга лекция по въпроса, но ще е някой друг път… — предложи Амиранта.

— И ще го направи — обади се Брандос заканително.

— Демон с толкова силна магия, това е непознато сред магьосници от моята специалност.

— Не виждам връзката — рече Джим.

Амиранта сякаш затърси подходящите думи.

— Ще опитам да ти обясня. Чувствам се сякаш съм на прага да открия нещо важно, но все още не мога да го прекрача. Това е странно усещане, Джим. — Погледна Брандос и добави: — Май съм от хората, които лесно правят заключения, нали, Брандос?

Брандос сви рамене, после осъзна, че това не е шега, а въпросът е сериозен.

— Вярно е, че понякога си твърде самоуверен, но не си прибързан. — Обърна се към Джим. — На няколко пъти едва не ни вкара в сериозна беля, дори щяхме да си изгубим главите, но това бяха дребни грешки. Щом казва, че е на прага да открие нещо важно, вярвам му.

— Добре де — каза Джим. — Има ли нещо, с което мога да помогна?

— Само ако ми разкриеш информацията, от каквато напоследък бях лишен.

Джим мълчаливо загледа гаснещата дневна светлина.

Брандос се покашля и каза:

— Ще вляза вътре и ще помоля Саманта да ни приготви нещо за вечеря. Предполагам, че си гладен.

Джим се засмя.

— Благодаря, Брандос. Ще е чудесно. — И след като старият боец се отдалечи, добави: — Трябвало е да стане дипломат.

Амиранта се разсмя.

— Едва ли, но го бива да е дискретен, когато се налага.

— И така — поде Джим след кратка пауза. — Предполагам, че Пъг също ще иска да изслушаш доклада ми, тъй като ти си специалистът по демони.

Амиранта кимна и каза:

— Онзи елф, Гуламендис, е единственият, който може да се сравнява с мен по познания.

Джим го погледна смутено.

— Знаеш ли, всеки път, като стане дума за тези звездни елфи, направо настръхвам. Но тях ще ги обсъждаме друг път. — После разказа на чародея какво е видял в далечната джалпурска пустиня и когато приключи, попита: — Какво смяташ?