Пред вратите на мрака [bg]

Когато се събуди, Сандрина откри до леглото си нова униформа и върху нея нов нагръдник с инкрустирана върху него емблема на корона, обозначаваща новия й ранг на сержант. Докато я оглеждаше, тя не можа да сдържи усмивката си. По природа не беше горделива, но сега този нов лъскав нагръдник пробуди суетата й.

Облече се и пропусна сутрешната закуска, за да успее да слезе навреме за отпътуването на отец-епископа.

Крийган се усмихна и положи ръка на рамото й.

— Сандрина, съдбата на Ордена на запад е в твои ръце. — Наведе се, за да не може никой да чуе думите му, и продължи:

— Оставих на бюрото един документ, който искам да прочетеш — всъщност това е докладът, който ми донесе ти. Вземи незабавно мерки по въпроса. Не ти казвам какво да правиш, това трябва да е твое решение.

И сякаш подтикнат от неочакван импулс, я целуна за сбогом, но се отдръпна достатъчно бързо, за да не подсили смущението й още повече.

— Нека Богинята е с теб — прошепна Крийган.

Гърлото й се сви и тя успя само да кимне. Все пак, докато той се качваше на коня, намери сили да отвърне на пожеланието:

— Нека Богинята е с теб, отче-епископе.

Върховната жрица се поклащаше малко неуверено на дребното конче, което бе избрала за пътуването си, и изглеждаше угрижена. Без съмнение би предпочела да пътува в носилка, ала необходимостта да е в Риланон в деня на избора отхвърляше възможността за по-удобен транспорт.

Веднага щом групата излезе през портата Сандрина забърза към канцеларията на Крийган. На бюрото му лежаха две писма и пакетът, който тя бе донесла от Дърбин.

Тя погледна първия документ, върху който бе изписано нейното име. Отвори го и прочете:

„Сандрина, ако го позволи Богинята, ще се срещнем отново. Доверявам ти се напълно и съм сигурен, че ще се справиш със задълженията, които ти прехвърлям, така, както бих се справил и аз самият. Оставям ти списък на хората, на които можеш да разчиташ — тя знаеше, че има предвид тези, които се ползваха с доверието на Конклава, — и доклад, с който трябва да се запознаеш веднага. Нека Богинята е с теб.“

Беше подписано само „Крийган“.

Тя прегледа списъка, в който имаше общо пет имена. Четирима бяха свещеници, петият бе секретарят, назначен на служба в канцеларията — това бяха всички членове на Щит на слабите, които очевидно знаеха за Конклава на сенките.

Някой влезе и тя вдигна глава. Беше един от хората в списъка — брат Уилоби. На закръгленото му лице сякаш бе застинало вечно загрижено изражение.

— Сестро? — каза той. — С какво мога да ви бъда полезен?

Тя седна в креслото на Крийган и отвърна:

— Ще ти кажа, когато възникне тази необходимост, братко.

— Ще чакам отвън, докато ви потрябвам — отвърна той. За разлика от рицарите, свещенослужителите от Ордена работеха в храмовете, но не принадлежаха към чиновническото съсловие. Това бяха мъже и жени, пожелали да служат на Богинята, но открили, че нямат нужните физически сили и умения да го вършат с оръжие в ръка. Подобно на повечето рицари, Сандрина не гледаше на тях с особено уважение, макар да подозираше, че отношението й ще се промени, след като видя купищата документи, натрупани върху бюрото, за да бъдат прегледани.