Пред вратите на мрака [bg]

Но когато отвориха вратата и влязоха във всекидневната, завариха там ново лице.

— Джим Трепалото! — възкликна Амиранта.

Джим се обърна и се надигна от мястото си до огнището.

— Още ли си тук, Амиранта? — И му протегна ръка за поздрав. После се здрависа и с Брандос.

Амиранта обясни:

— Пъг ме помоли да остана. Нали знаеш колко може да е настойчив?

— Знам — рече Джим. — Просто не те е пуснал да си идеш.

Брандос изсумтя, а Амиранта отвърна:

— От една страна е така, но да си призная, аз също намерих тук доста интересни неща.

— Наистина ли? — попита Джим и огледа пустеещото помещение.

Амиранта се засмя.

— Е, не напоследък, но в началото. Ще дойдеш ли с мен? Покоите, които ми отредиха, са удобни, но малко теснички, та реших да се поразтъпча навън и да подишам свеж въздух. Дъждът почти спря.

Джим кимна, нахлузи си ботушите и тръгна с него и Брандос.

— Току-що пристигнах от… — почна той, но се сепна. — Всъщност по този въпрос трябва да докладвам директно на Пъг. — Изгледа навъсено Амиранта и добави: — Вярно е, че много от това, което видях, засяга и теб.

— Наистина? — попита чародеят. Не каза нищо повече: очакваше събеседникът му сам да реши как да продължи.

На вратата за двора спряха, вдигнаха лица, за да се освежат на вятъра, после продължиха, заменяйки топлия уют на помещението с мокрия двор. Дъждът почти бе спрял и подухваше приятен ветрец.

— Та щеше да кажеш?

Джим го погледна накриво.

— Човек никога не знае кой може да се навърта тъдява.

Амиранта се разсмя.

— Едно ще ти кажа, приятелю: тук всички имаме някакви способности и умения. Пъг се погрижи учениците да бъдат преместени на сигурно място само ден след…

— Нападението — прекъсна го Джим.

— Щях да кажа след смъртта на жена му и сина му. — Амиранта въздъхна. — Никога не съм имал деца и мога само да си представя какво преживява. Не го познавам достатъчно добре и не зная какъв е бил преди. Но… — Той сви рамене.

— Усещаш, че се е променил — подхвърли Джим и погледна на запад, където слънцето се бе подало под ниските облаци. — Той знае, че имам важна задача, и въпреки това е отпътувал, без да подсигури начин да се свържа с него. Толкова е нетипично за Пъг. Сякаш е…

— Е обсебен от нещо друго? — предложи Амиранта.

— Дори повече. Толкова е отнесен, че чак се плаша.

— Не те разбирам.

Джим се подсмихна.

— Не съм и очаквал. Аз също не го познавам особено добре, ако изключим не съвсем топлите ни роднински връзки.

— Роднински връзки?

— Прапрабаба ми е била негова доведена дъщеря.

Амиранта повдигна вежди.

— И откъде е неразбирателството?

— Това е дълга история, семейна, и наистина сега не е моментът да я обсъждаме.

Амиранта сви рамене.

— Защо не? И без това няма с какво друго да се занимаваме. Ще ми е интересно.