Първият закон

16

Ребека се настани пред чинията с бъркани яйца, които баща й беше приготвил. Тази сутрин същото ястие очакваше и Франи и Винсънт, но, както беше обичайно за тях, те щяха да се появят за закуска десетина минути след Ребека. А дотогава приготвената от Харди топла храна изстиваше — според него студените бъркани яйца си бяха направо обида спрямо природата, но на жена му и на сина му това не правеше никакво впечатление, всъщност изобщо не ги интересуваше.

Дъщеря му хапна първия залък, премлясна одобрително и се огледа наоколо. Тя не пропускаше нищо и не бе лесно да я заблуди човек.

— Къде е вестникът? — попита.

Той небрежно посръбна от кафето си.

— Не зная.

— Какво има в него? — остави вилицата Ребека.

— Какво искаш да кажеш? Къде да има нещо?

— Във вестника.

— Казах само, че не знам къде е.

— Да бе — въздъхна театрално тя.

— Да бе — повтори той, като се опитваше да имитира тийнейджърското й произношение.

Дъщеря му се направи, че не забелязва това.

— Да бе, все едно не си излязъл на верандата да го вземеш, както правиш всяка сутрин. За някой от клиентите ти ли става дума?

Беше негов ред да въздъхне. Бяха обсъдили нещата с Франи, наред със значението, което щяха да отдадат пред тях на счупения прозорец, и бяха решили, че ще бъде по-добре за децата, ако Харди първо посъбере някои факти за престъпленията, за които Холидей най-вероятно щеше да бъде задържан, и чак тогава да се опита да им обясни положението. Холидей още не се бе превърнал в чичо Джон, както бе станало с чичо Ейб, но им бе гостувал няколко пъти и почти веднага и двете им деца се бяха привързали към него, макар и по различни причини. Той се държеше с Ребека открито и кавалерски и сърдечно, с което ласкаеше самолюбието й, а с Винсънт се отнасяше като с голям мъж, никакви детинщини. Двамата си подаваха топката, играеха канадска борба, а Холидей бе водил двамата мъже от семейство Харди на мачове на „Джайънтс“ и на „Фортинайнърс“.

Когато децата им пораснаха, те станаха фенове на сутрешния „Кроникъл“ също като баща си. Ребека харесваше последната страница на раздела „Зрелища“ — отделните рубрики и особено „Сред тълпата“. Винсънт, за да не остане по-назад от баща си, изчиташе колонката на Джеф Елиът „Градът говори“ всеки ден, но особено обичаше броевете от четвъртък, когато Макхю и Стиенстра списваха страхотната страница „На открито“. Франи и Харди стимулираха този интерес още от дните, когато децата започнаха да четат комикси — важно беше да са в крак с това, което се случва по света, с мислите на хората. Не биваше да живеят във вакуум.