Търсенето на Светия Граал [bg]

При тези думи Галаад се упътил към мястото, където били доспехите му, въоръжил се и се натъкмил. Щом и конят му бил готов, той го възседнал и пожелавайки на отшелника Бог да е с него, рекъл на госпожицата:

— Сега можеш да тръгнеш, накъдето си искаш, а аз ще те последвам, независимо къде ще се озовеш.

Тя потеглила с най-голямата бързина, на която конят й бил способен, а рицарят я следвал отблизо. Препускали, докато започнало да се развиделява. Когато настанал ясен ден, навлезли в една гора, която се простирала чак до морето и носела името Целомъдрената. През целия ден продължили да се носят в пълен галоп по главния път, без да сложат в уста нито капка вода, нито троха хляб.

С наближаването на нощта, когато вече минал часът за вечернята, пристигнали пред един замък, разположен в долина и отлично защитен: отвсякъде бил обграден с вода, яки и високи крепостни стени и изключително дълбоки ровове. Като съгледали госпожицата, обитателите на замъка започнали да я поздравяват един през друг:

— Госпожо, добре си ни дошла!

Сетне й отредили радостен прием, защото била тяхната господарка. А тя ги помолила да сторят същото с рицаря, защото той бил най-добродетелният мъж, носил някога оръжие. Прислужниците веднага дотичали и му помогнали да слезе от коня и да се освободи от доспехите си. Тогава Галаад попитал господарката на замъка:

— Госпожо, тук ли ще останем днес?

— Не — отвърнала тя. — Веднага щом се нахраним и поспим малко, ще продължим пътя си.

Двамата седнали да заситят глада си, а после легнали да поспят. Ала още щом свършила първия си сън, тя събудила Галаад:

— Сеньор, ставайте.

Станал Галаад, а служителите от замъка донесли свещи и факли, за да вижда добре, докато се въоръжава. Рицарят се качил на своя кон, а младата жена взела разкошна и богато украсена кутия за скъпоценности, която поставила пред себе си. Двамата напуснали замъка и продължили с бърз ход. Тази нощ успели да напреднат доста и най-после да стигнат до морето. Със стъпването си на брега съгледали кораба с Персевал и Боорт, които не спели, а стояли в очакване, облегнати на перилата му. Още като ги видели отдалеч, те завикали към Галаад:

— Сеньор, добре си дошъл! Толкова много те чакахме, че ето, слава Богу, ти вече си сред нас. Побързайте, защото не ни остава нищо друго, освен да се впуснем във върховното премеждие, което Бог ни е приготвил!

Като чул думите им, Галаад ги попитал кои са те и защо му казват, че дълго са го очаквали; попитал също така госпожицата дали ще слезе от коня.

— Да, сеньор — отвърнала тя. — Остави тук своя кон, както и аз ще оставя моя.

Галаад тутакси скочил на земята, след което се заел да снеме седлото и юздата на своя кон, както и тези от коня на госпожицата. Щом свършил тази работа, той се прекръстил, помолил се Господ да е с него и се качил на кораба, последван от нея. Двамата рицари отредили на новодошлите радушен прием и ги посрещнали с възможно най-голяма радост. Още със стъпването им на борда корабът започнал да пори вълните с голяма бързина, защото вятърът силно издувал платната му. За кратко време изминали такова голямо разстояние, че вече не виждали земя нито в близост, нито в далечината. Скоро започнало да се съмва, а с настъпването на деня тримата рицари се разпознали и заридали от радост, че отново са заедно.