Тихият палач [bg]

36.

Зад къщата имаше обширно пространство с терасирано каменно покритие. Там беше непрогледна тъмнина, която се нарушаваше само от червените и сините пулсиращи светлини в далечината. Лъчите, идващи от полицейските коли, които претърсваха терена за Джо Хендерсън.

Автомобили на униформени и детективи бяха паркирани зад черния джип тахо, с който той пътуваше от вкъщи за работа и обратно, но нямахме и най-малка представа къде е. Не си вдигаше телефона и нямаше следи, че е отишъл по-далече от входа при влизане в къщата, която беше мебелирана, но стерилна.

Цялостното претърсване не отне повече от трийсет минути. В шкафовете нямаше нищо, никакви лични вещи, чаршафи, дори сапун, а само мебели, щори и пердета и бутилки с вода и бира в хладилника на бара. Къщата изглеждаше необитаема, изоставена. Водата в тоалетните не бе пускана отдавна и когато пуснах кранчетата на мивките, от тях отначало потече кафеникава течност.

И въпреки това някой бе влизал по-рано и вече бяхме сигурни, че е бил Хендерсън. Този човек бе светнал лампите в преддверието, в коридора, в бара и в кухнята и вероятно си бе тръгнал през задната врата, без да я затвори докрай. Детективът с нас — същият сержант с фамилия Фридман, каза, че Хендерсън не е възнамерявал да влиза в къщата. Нямал е нито ключ, нито съдебна заповед. Сигурно е сторил същото, което направи и Бентън. Видял е, че вратата е открехната.

— Допреди два часа това беше нещастен случай вследствие на удавяне — продължи да говори Фридман, докато вървяхме по каменна пътека към водата с фенерчета в ръка. Усетих страх в гласа му, неуловим като кучешка свирка. — Нямахме причина да претърсваме или да запечатваме къщата. Хлапетата не бяха влизали в нея.