Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тихият палач [bg]
Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихият палач [bg]

Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети — всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство — гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития? „Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 146
Перейти на страницу:

— Лесно се става самодоволен — каза Бентън.

— Мислиш, че Луси е станала самодоволна?

— Не й липсва увереност — повтори той. — Толкова много увереност, че понякога престава да бъде обективна. Това им е проблемът на нарцисистите.

— Сега пък е нарцисист. Социопат и нарцисист. Какъв късмет е извадила, че има близък роднина, който може да й направи психологически профил.

— Стига, Кей — каза той тихо. — Тя си е такава, но това не означава, че е лоша, а че би могла да бъде.

— Всеки би могъл.

— Това е самата истина.

— Да не би да имаш съмнения за нея, които не споделяш с мен? — Спомних си надменността й, параноята и причината, поради която вече не носеше фамилния пръстен на Джанет.

— Не знам.

— Мисля, че знаеш. — Не свалях очи от него.

— Водехме разговори, шито ме разтревожиха относно психичното й състояние — каза той. — Мислите й, че хора като Джен Гарате искат да й навредят и така нататък…

— Така нататък? — Нямаше да го оставя просто ей така да пусне този коментар. — Имаш предвид, че повече от един човек иска да й навреди според нея?

— Забележки и алюзии, които ме тревожат. Достатъчно е да отбележим, че последните събития в личния й живот я дестабилизираха.

— Какви последни събития?

— Случващото се между нея и Джанет, както и доказателства, че в компютърната й империя има пробойна, непреклонността й, че това е невъзможно — каза той. — Е, възможно е. И колкото повече го отрича, толкова повече съмнения имам.

— За какво?

— За това кой го прави.

— Да не би да намекваш, че Луси е скалъпила всичко? Непроследимите съобщения до мен, измамата с кредитната карта? — Гледах го като ударена от гръм. — Да не би да мислиш, че Луси е стрелецът?

— Скалъпила е добра дума — отвърна той уклончиво. — Някой е скалъпил нещо.

— И какъв е мотивът на този някой да скалъпва всички тези неща напоследък?

— Съобщенията в туитър също като монетите, а вероятно и ползването на кредитната ти карта може да е зов за внимание.

— А куршумът с тройката върху него? — добавих. — Същото ли е?

— Да. Знак от някой невидим, който ни е под носа.

— Луси ни е под носа. — Очите ми бяха впити в острия му сериозен профил. Той намекваше за хипотеза, която за мен беше немислима.

— Не съм готов да отида толкова далеч, никога не бих искал да го правя, Кей. Но нека го кажа така — някой прекалено се интересува от нас.

— Затова ли беше толкова ядосан преди малко, когато почти изблъска пикапа от шосето?

— Не ми харесва това. — Челюстта на Бентън отново се стегна. — Не ми харесва, когато ни навлизат в личното пространство, независимо кой го прави.

— Ами другата жертва в Ню Джърси? Тя как се вписва в тази теория?

— Джак Сигал — отвърна Бентън. Имотът на Росадо се показа пред нас. Алеята завиваше рязко на дясно и не беше осветена, но забелязах, че вътре в къщата светеше.

— Той отварял ресторанта си, отключвал задната врата, когато бил прострелян — каза Бентън.

— Марино има ли някаква връзка и с него?

— Не — отговори Бентън. — Но ти имаш.

— Аз?

— Синът му е Дик Сигал.

— Нямам представа кой е. — Но името докосва нещо дълбоко погребано в паметта ми.

— Когато си работила в Съдебната медицина в Манхатън, синът на Джак Сигал — Дик, се е самоубил, или поне така твърдят полицейските доклади. Това е било преди пет години. Според докладите скочил от моста Джордж Вашингтон и семейството отказало аутопсия по религиозни причини — каза Бентън и случаят се върна в съзнанието ми. — Накарали равина им да те посети и еврейската общност била доста разгневена, когато ти въпреки всичко си извършила аутопсията.

— Без компютърна томография нямах избор. Така повелява законът и добре че го спазихме, тъй като се оказа, че някой е помогнал на Дик Сигал да скочи от моста. Намерих синини, а и няколко момчета от училището му бяха заподозрени, но не получиха обвинения, тъй като нямаше достатъчно доказателства.

— Още нещо, което лесно можеш да научиш — каза Бентън. — Информацията за случая е публична, ако знаеш къде да търсиш. Ако опишем всичко на табло, ще изглежда като паяжина и трябва да си достатъчно честна, за да се замислиш кой би могъл да е в центъра й.

— Ако ти знаеш нещо, аз не знам — започнах, но сърцето ми се сви от ужас.

— Не знам нищо със сигурност. Но каквато и да е истината, ще трябва да се изправим лице в лице с нея. Без значение какво съдържа.

Той зави по павираната алея и аз забелязах необозначен черен джип тахо, паркиран близо до триетажната къща, която познавах от снимките. Детектив Джо Хендерсън беше тук и по всичко личеше, че е вътре, което беше неочакван бонус. Не се и надявах, че ще ни пуснат да се разхождаме навсякъде из имота на конгресмен Росадо.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)